6.02.2011 г., 12:17 ч.

* * * 

  Проза » Писма
699 0 1

М-м-м да... Свърши се!

И това стана.

Сега завих сърцето си в бодлива тел,

за да не кърви от теб.

Направих го, защото искам да те изтрия,

да те заменя с друга болка,

с болката, която беше, преди  

онази, която каза:

"Ти не знаеш ли?

Той винаги е сам!"

И ще се замразя

в сладката бялост на дланите си

и ще издишам от себе си.

Съжалявам, аз ще си ходя,

стана ми студено,

ще се завия.

© Калоян Коняков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??