* * *

6 февр. 2011 г., 12:17

Проза » Письма

669 0 1

М-м-м да... Свърши се!

И това стана.

Сега завих сърцето си в бодлива тел,

за да не кърви от теб.

Направих го, защото искам да те изтрия,

да те заменя с друга болка,

с болката, която беше, преди

онази, която каза:

"Ти не знаеш ли?

Той винаги е сам!"

И ще се замразя

в сладката бялост на дланите си

и ще издишам от себе си.

Съжалявам, аз ще си ходя,

стана ми студено,

ще се завия.