Случката която искам да ви разкажа, на пръв поглед е съвсем обикновена и дори невзрачна, но когато се върна трийсет години назад, осъзнавам, че можех да остана завинаги на 15. Днес за мен щяха да си спомнят единствено родителите ми, а много от сегашните ми приятели дори нямаше да подозират, че някога ме е имало.
Беше горещ ден, лятната ваканция набираше скорост, а аз нямах търпение да си отида на село при любимите баба и дядо. Случи се така, че братовчед ми, който е по-голям от мен и не живее в нашия град, пътьом от някъде решил да се отбие за няколко часа в къщи, преди да продължи за село. Спомням си, че много се зарадвах на възможността да тръгна с него. Щяхме да пътуваме със следобедния влак, който обикновено беше претъпкан. Потеглихме, а влакът наистина беше претъпкан, всички прозорци отворени и въпреки това, едва се дишаше. И за да бъда по-ясна, става въпрос не за какъв да е влак, а за електричките, които и в днешно време все още успешно се придвижват по българските железници. Два ...