11 feb 2016, 18:32

Аборшън

  Prosa » De humor
874 0 2
1 мин за четене

АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наблюдават, едър, убедително пенсиониран, но дебел и запазен за пределната си възраст охранител строго грухти за реда и аз самоуверено и спокойно се насочвам към банкомата. Не обичам да ползвам този уред на улицата, всякакви неща стават, може да ме ограби някой или да най-малко да ми открадне дебитната карта. ПОС-терминалът бавно засмуква картата, на екрана се появяват питания – говоря си с банкомата като с жена ми, той е по-добронамерен от нея, по-спокоен, а и гласът му не се чува, просто любопитна е машината и толкоз. - Каква сума желаете да изтеглите? Натискам копче и посочвам числото. Банкоматът безропотно пита дали искам бележка. Искам, делово отговарям, защо не. После се появява още един въпрос: - Желаете ли да дарите един лев за... За малко да натисна „да”, обаче се сепнах в последния момент. Да даря ли? Цял лев? На кого? Пише там някаква уж благородна кауза, ама кой знае. Дали банкоматът не ме лъже? Или вече очите започнаха да ме лъжат? Че аз откъде да знам дали банкоматът ще преведе парите там, където твърди, че ще отидат? Той е проста машина, да беше жена ми – сто процента знам, че няма да отидат там, където казва, но машините понякога наивно съобщават истината, защото лошо са програмирани. Може и да не лъже, обаче защо ме изнудва, ядосах се аз? Дойдох да изтегля малко пари, а това тук ме пита за щяло и нещяло. Дали съм искал да дарявам пари... Аз ако искам да дарявам, щях да внасям, нямаше да тегля. А и какво му влиза в работата на банкомата дали искам нещо или не го искам? Докато разсъждавах върху всичко това, нещо взе да пиука, някакъв аборшън се изписа на екрана, мониторът затвори страницата и се върна в начално положение. Аз също се върнах на себе си, макар и доста позачуден и изумен. Като няма начин да ти откраднат парите на улицата, намират електронен начин да го сторят... На прав път сме, значи, скоро ще си имаме и електронно правителство – съвсем като истинско.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...