7 may 2020, 13:49

Ако спра да работя, ще умра!

  Prosa » Relatos
672 1 5
1 мин за четене

    " Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи.  " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя. Не толкова заради парите, а защото не мога иначе. Никога не съм знаела какво е мързел!"

   Баба Мария е дребничка, една шепа човек, както се казва. С късо подстригана бяла коса и живи очи зад дебелите лупи на очилата. Всъщност вижда само с едното око. Преди време падна, счупи си крака. Сложиха й изкуствена става. Никой не е предполагал, че ще продължи да работи оттам нататък. Но тя се върна след време и продължи.

   Мъжът й понякога й правеше компания в шивачницата, но той почина. Има загинал син на 28 години от лекарска грешка... Оставил две невръстни момчета, едното на 3 годинки, другото  - на 6 месеца...Изгледали ги, пораснали, единият станал лекар. Другият на 23 години по време на работа, го ударил ток, починал на място...

 

   Баба Мария споделя, че много хора са й казвали, че се възхищават на жизнеността и трудолюбието й. Зареждали се с енергия и се вдъхновявали, като я видели! Действала им като лекарство против мързел! И как иначе. От 7. 30 часа сутрин започва да работи. До 18. 00 часа вечерта. Събота и неделя  също - по полвин ден. И в къщи като се приберяла, и там не се спирала много-много на едно място от шетане и оправяне...Каква е тази енергия, какво е това чудо!

 

   Както се казва:" Евала на такива българи! " Дай Боже всекиму здраве и сили да работи до последно за удоволствие, без умора. И много здраве и дълги години живот на баба Мария!

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...