" Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи. " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя. Не толкова заради парите, а защото не мога иначе. Никога не съм знаела какво е мързел!"
Баба Мария е дребничка, една шепа човек, както се казва. С късо подстригана бяла коса и живи очи зад дебелите лупи на очилата. Всъщност вижда само с едното око. Преди време падна, счупи си крака. Сложиха й изкуствена става. Никой не е предполагал, че ще продължи да работи оттам нататък. Но тя се върна след време и продължи.
Мъжът й понякога й правеше компания в шивачницата, но той почина. Има загинал син на 28 години от лекарска грешка... Оставил две невръстни момчета, едното на 3 годинки, другото - на 6 месеца...Изгледали ги, пораснали, единият станал лекар. Другият на 23 години по време на работа, го ударил ток, починал на място...
Баба Мария споделя, че много хора са й казвали, че се възхищават на жизнеността и трудолюбието й. Зареждали се с енергия и се вдъхновявали, като я видели! Действала им като лекарство против мързел! И как иначе. От 7. 30 часа сутрин започва да работи. До 18. 00 часа вечерта. Събота и неделя също - по полвин ден. И в къщи като се приберяла, и там не се спирала много-много на едно място от шетане и оправяне...Каква е тази енергия, какво е това чудо!
Както се казва:" Евала на такива българи! " Дай Боже всекиму здраве и сили да работи до последно за удоволствие, без умора. И много здраве и дълги години живот на баба Мария!
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados