Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и отрещи въртълъка със себе си и величавия си гняв. Светъл гняв, братия, със светкавици и гръмотевици.
Дълго в ушите на клетника (аз, бре, кой друг, клет съм щото днеска пак си забравих чадъра! И не, не съм от захар, солен съм. Пресолен даже!) блестеше спомена за Тина и горещата нейна молба. Ела ми, Зигфриде (това обръщение, драгий читателю, много ме забавлява. Пробвай го на глас, интересно звучащо е, нали?), че от твоите най-висши намерения в актьорството днеска имаме нужда. Статист човек ни трябва, де да приказва на език, който аудиторията не знае. Молим те, огрей ни Слънце и спаси нами!
Чакай, чакай. Какво актьорство, какви намерения?! Ама разбира се, че читателят за това трябва да бъде извес ...