troia (Катя Иванова)
119 3641
18 sept 2021, 22:27

Алчният цар 

  Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños
842 3 16
3 мин за четене

 

 

 

               На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.

                                                                                               П. Гор

 

 

 

Имало едно време един много богат цар.  Подземията му  били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото  си богатство владетелят искал още и още. Винаги  мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-богати от него.

Започнал да сънува, че в царството му има златно дърво с листа от диаманти, а около него блестят рубини и смарагди. Сънят му бил толкова ярък и жив, че царят започнал да вярва, че е истина. За да не бъде разпознат той се облякъл като беден селянин, яхнал  един стар жребец и тръгнал да търси съкровището. Когато заспивал изморен от пътя отново сънувал златното дърво, което го зовяло още по-силно. Накрая навлязъл в една малка горичка и там го открил. Слязъл от коня  и започнал да целува земята от радост. Грабел с пълни шепи скъпоценните камъни, за да напълни дисагите си. Прегръщал с обич златното му стъбло.

Дори не забелязал две селски деца, които го гледали с насмешка. Не можели да разберат на какво се радва непознатият  бедняк. Грабел листа от земята, подскачал и тъпчел с тях джобовете си. Милвал и целувал мръсната кора на дървото.

В един момент царят ги съзрял и се развикал:

 -  Я  се махайте от тук! Земите са мои, златното дърво е мое и всички скъпоценности около него ми принадлежат.

 

Децата се спогледали учудени. Момченцето се престрашило и проговорило:

 

 -  Това дърво не е златно, господине. Това е  дървото на любовта. Тук хората от нашето село сключват брак.  Един ден, когато и ние пораснем  и ние ще се оженим тук.

 

 -  Вие за сляп ли ме мислите? Искате всичките съкровища за себе си. Не стига, че сте бедни, но сте и алчни. Вървете си и повече не се връщайте!

Децата го изгледали все едно е луд и побягнали.

 

Останал сам царят, започнал да оглежда дървото. Открил хралупа и решил да преспи в нея. С всеки ден владетелят отлагал  своето заминаване.  Не спирал да се страхува, че дървото ще бъде отсечено и откраднато. Гладувал, мизерствал, но не смеел да го остави и за миг.

Изминали седмици.

Един ден децата решили да си поиграят край дървото на любовта.  Под него открили останките  на лудия странник. След като казали на родителите си, хората от селото се организирали. Събрали средства и му направили порядъчно погребение. Всички съжалявали за тежката участ на  бездомника.

Така най-богатия владетел умрял като най-големия бедняк без никой да разбере.

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Миг, ама ти май искаш да ме уплашиш. 😄😄 От мрънкане не се плаша. То и аз така правя. 😉 Благодаря за любими. Ще се радвам ако съм ти дала идея за нещо приказно.
  • Ехаааааааа ! Разкош! Моли се по бавно да чета , че след като ги прочета по още няколко пъти тези(публикуваните) ще започна от 19:50 да мрънкам с "Искам приказка! Искам приказка!" А аз съм много нахален като много искам нещо да знае!
  • Благодаря ти, Миночка! И за мен беше удоволствие да я напиша.
  • Много поучителен разказ, Катя! Достави ми удоволствие! Талантлива си!
  • Благодаря ви Роси и Христо! Радвам се, че ви е харесала. 🙂 Благодаря!
  • Да, наистина хубаво и поучително. Браво !
  • "Алчността е убила повече хора, отколкото стоманата. " Хубава и поучителна приказка, Кате! Поздравления!
  • Благодаря ти, Таня!
  • Много поучително!
    Хареса ми!
  • Здравей, Наде! Като гледам някои хора от екрана имам чувството, че цената ще я платят не тук, а на оня свят. Много алчни хора и отърване от тях няма. Благодаря ти за милите думи.
    Приказката я написах по една красива илюстрация на лаптопа ми. Явно картините ми действат вдъхновяващо.
  • Винаги си напомням думите на баба Ванга: "Не искайте много - не можете да му платите цената". В шепа думички побираш толкова мъдрост, Кате. Талант.
  • Здравей, Ина! Благодаря ти. Алчният човек не се вълнува от любовта, а понякога я използва като средство за забогатяване.
    Здравей, Стойчо! Съгласна съм с теб. Вече си мисля, че алчността е нелечима. и понякога граничи с лудостта. Благодаря ти за високата оценка и любими.
    Здравей, Руми! В началото мислех това да е заглавието, но после го промених. За мен алчността е най-тежкият порок, защото много мъчи.
    Здравей, Вале! Вярно е. Някои хора са си такива, но се имат за амбициозни и хитри, а не за алчни.
  • Това са трудните уроци на живота, някои дори не ги научават.
  • " На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам" - забравяйки, че накрая ще остане гол! Приказка за алчноста, поздравления.
  • Имането не е товар за слаби рамене и...алчна глава!
    Всичко идва от главата.
    Поздравления за мъдрата приказка,Катя!
  • Интересно, както винаги. Пристрастяването е пагубно. Любовта е там, където най-малко я търсиш
Propuestas
: ??:??