Алчният цар
На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.
П. Гор
Имало едно време един много богат цар. Подземията му били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото си богатство владетелят искал още и още. Винаги мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-богати от него.
Започнал да сънува, че в царството му има златно дърво с листа от диаманти, а около него блестят рубини и смарагди. Сънят му бил толкова ярък и жив, че царят започнал да вярва, че е истина. За да не бъде разпознат той се облякъл като беден селянин, яхнал един стар жребец и тръгнал да търси съкровището. Когато заспивал изморен от пътя отново сънувал златното дърво, което го зовяло още по-силно. Накрая навлязъл в една малка горичка и там го открил. Слязъл от коня и започнал да целува земята от радост. Грабел с пълни шепи скъпоценните камъни, за да напълни дисагите си. Прегръщал с обич златното му стъбло.
Дори не забелязал две селски деца, които го гледали с насмешка. Не можели да разберат на какво се радва непознатият бедняк. Грабел листа от земята, подскачал и тъпчел с тях джобовете си. Милвал и целувал мръсната кора на дървото.
В един момент царят ги съзрял и се развикал:
- Я се махайте от тук! Земите са мои, златното дърво е мое и всички скъпоценности около него ми принадлежат.
Децата се спогледали учудени. Момченцето се престрашило и проговорило:
- Това дърво не е златно, господине. Това е дървото на любовта. Тук хората от нашето село сключват брак. Един ден, когато и ние пораснем и ние ще се оженим тук.
- Вие за сляп ли ме мислите? Искате всичките съкровища за себе си. Не стига, че сте бедни, но сте и алчни. Вървете си и повече не се връщайте!
Децата го изгледали все едно е луд и побягнали.
Останал сам царят, започнал да оглежда дървото. Открил хралупа и решил да преспи в нея. С всеки ден владетелят отлагал своето заминаване. Не спирал да се страхува, че дървото ще бъде отсечено и откраднато. Гладувал, мизерствал, но не смеел да го остави и за миг.
Изминали седмици.
Един ден децата решили да си поиграят край дървото на любовта. Под него открили останките на лудия странник. След като казали на родителите си, хората от селото се организирали. Събрали средства и му направили порядъчно погребение. Всички съжалявали за тежката участ на бездомника.
Така най-богатия владетел умрял като най-големия бедняк без никой да разбере.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
