Аз и ти
Струни на китара... и кърваво червен залез... Къде е зимата сега? Къде е студеният вятър да обрули току-що отронилите се от лекия повей цветове? Къде е мъгливата покривка сега...? Защо я няма да скрие божественото синьо небе...? Къде сме аз и ти... прегърнати и влюбени? Къде е усмивката ти? Къде е прекрасният глас на любовта?Нима ти си отиде със зимата?! Може би през цялото време е било зима... Може би чак сега тя свърши, за да мога да разперя криле и да отлетя... свободна? А може би съм вярвала в обич, която никога не е съществувала... Ако толкова много ме обичаше... щеше ли някога да спреш? Ако толкова много те обичах, щях ли тъй бързо да те забравя?Ако всичко е било истина... защо свърши просто ей така? Къде си ти?Коя съм аз? И как можах да повярвам не на теб, че ме обичаш, а на мен... да повярвам на себе си, че съм влюбена, когато толкова ясно винаги си е личало, че не съм... Никога нищо не е било истинско... Нашите спомени наистина са като от приказка... Но ние ги направих ...