10 sept 2013, 11:48

Бабунките, които разклащат колата на път за морето

  Prosa
530 0 0

Онзи ден стъпих на камъче.
Стъпалото ми никога няма да го забрави.
Ала аз го забравих.
Беше ми хубаво, морско.
Сега захладнява, а дъждът вали ли вали.
Кой разряза с нож небето?
Кой каза лоша дума и го обиди?
Защо сега плаче?
Пропуснах да разбера.
Нали ми беше хубаво, морско.
Сега се опитвам да се сгуша в собствената си кожа.
Стъпалото ми жално стене. Помни камъчето.
В такива вечери се сещам колко самотно е да бъдеш сам.
В такива вечери ми е празно и тихо.
И тъмно и малко болезнено.
Припомням си всички камъчета, по които съм стъпвала.
Припомням си колко точно пъти съм падала.
Ами кръвта?
Ако не е огнено, ще е кърваво.
Ала уви.
Дъждът почуква по прозорците.
Нашепва ми, че идва есен.
Кървава, огнена и мразовита.
Като душата ми.
Но не и тази вечер.
Още ми е морско и вече не чувам дъжда.
Отивам на плажа.
Този път ще се пазя от камъни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Марс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...