Sep 10, 2013, 11:48 AM

Бабунките, които разклащат колата на път за морето

  Prose
531 0 0

Онзи ден стъпих на камъче.
Стъпалото ми никога няма да го забрави.
Ала аз го забравих.
Беше ми хубаво, морско.
Сега захладнява, а дъждът вали ли вали.
Кой разряза с нож небето?
Кой каза лоша дума и го обиди?
Защо сега плаче?
Пропуснах да разбера.
Нали ми беше хубаво, морско.
Сега се опитвам да се сгуша в собствената си кожа.
Стъпалото ми жално стене. Помни камъчето.
В такива вечери се сещам колко самотно е да бъдеш сам.
В такива вечери ми е празно и тихо.
И тъмно и малко болезнено.
Припомням си всички камъчета, по които съм стъпвала.
Припомням си колко точно пъти съм падала.
Ами кръвта?
Ако не е огнено, ще е кърваво.
Ала уви.
Дъждът почуква по прозорците.
Нашепва ми, че идва есен.
Кървава, огнена и мразовита.
Като душата ми.
Но не и тази вечер.
Още ми е морско и вече не чувам дъжда.
Отивам на плажа.
Този път ще се пазя от камъни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...