Бе, какъв размисъл?!
Докато си пиеше кафето, чу, че трябвало да се мисли. Едва не се задави от смях. Ама че простотии – да мисли днес… Баш днес! Когато има толкова работа… Трябва да отскочи до село, да види старите, да удари някоя мотика на лозенцето, да обере каквото там е станало, че жената заръча, да разпредели какво да остави на възрастните – хем да са доволни, хем жената да не мърмори, че само, защото обработвали двора, им оставя от реколтата, та едва стигала да занесе на техните в панелния блок…
Изобщо – много работа… А тия – мислене???
Има кой да мисли, той няма време, зает е. Светът му е вече устроен – какво да му мисли? Животът е ежедневие. Включва сутрин кафеварката – и не му мисли колко кафе да сложи, да го следи да не изкипи, че и захар да измерва… Грабва чашката и – готово… Техника в живота, техника навред.
Мислене…
Животът е действие, ако се замислиш – край…
Да мислят магаретата, че имат големи глави, неговата едва стига за ежедневието. Добре, че рано усвои тънкостите на битието. Само трябва да слушаш и повтаряш това, което е правилно в момента. Казва другарката в детската градина нещо – ти изпълняваш. Ма, какво ще мислиш? Столчето занеси, играчките прибери – те си имат обозначени от някого правилни места, после на обяд. Правилните ястия… Никакви изкелефечени суп дьо ла кроа, ростбиф бен джурасик, крем олала мале ле… Ще си чупи езика, ще запомня, ще избира… Директорката е посочила правилното меню – първо, второ, трето. И – това е. Даже няма смисъл да се чуди това в чинията какво е. Казаха – второ. Пък каквото – таковата…
Така в училище – каквото пише в учебника, това е реалността. Накълвава, изпява, оценяват помненето, здравословно се забравя наученото уж…
В казармата още по-лесно. Никакво мислене! Важното е само да разбереш какво реве старшината…
То и в брака е горе-долу така. Само дето ревът е заменен с мъркане. И не е важно от коя иде. Ходил си с тая, после с оная, с трета си полягал, с четвърта си се въргалял… Надула някоя корема – ми, какво ще му мисли съвременният човек? Мара, Пена, Катя, Петя… Важното е името й повече да не обърква. Все ще се мотае около човека, докато гледа мача. И, ако има късмет – ще му донесе бира едва при третото повикване. Ако не – сам отива да си вземе. Е, при условие, че е останала, че не е изпила жената другата…
Така че – какъв размисъл?
Който трябва – знае. И вече му е казал. Ама било така, ама било иначе… Утре слънцето пак ще изгрее, до човека ще е пак жена му, шефът – и да го сменят – все ще е гад, комшийката ще е стипца и не пуска, колата плаче за ремонт, старите звънят и питат добре ли е, че три дни не са го чували, нейните и тая вечер киснат в хола и му пречат да види едва за трети път сериала, децата някъде правят внуци… А, като отиде в кафенето – всички ще са забили глави надолу – мислят…
Ама пак добре, че е ден за размисъл. В единствено число. Щото, ако поискат и дни, и размисли…
Бе, какви размисли – действията електорални са инстинктивни, а някои го залъгват с размисли…
Мигар, ако можеше…
Ама защо да се мъчи? Радва се на илюзията и маа с мотиката.
Няма кой да кОпа. А за мисленето… Има кой да мисли вместо теб…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
То май няма кой да копа, ни кой да мисли! Да му мислят идните поколения! Поздравления!
-
Който мисли...да му мисли!
-
Благодаря, Скитнице!
-
Да мислят магаретата, че имат големи глави
-
Благодаря, Силвия!
Кажи ми с кого спиш, за да ти кажа какво сънуваш... -
Точно така си е. Ето и детето е научило, че утре трябва да се гласува, дори вече знае за кои. Напомни ми преди малко, да не забравя да стана рано. Чул от бабите пред блока за кой цвят отбор. Сийка казала на другата: Пено, утре, нали знаеш за кои?!
За кои? - питала Пена.
За нашите. Номер: еди кой си.
И сега и той: За "бембения" отбор да гласуваш. Да не забравиш?
Та, прав си. Никакво мислене. Важното е да си легнем навреме и поне да посънуваме в правилния цвят. -
Благодаря, Деа, Миночка, Надя, Юри, Валентине!
-
Размисъл - яде ли се, пие ли се? Ще видим...
-
Тъй де, как да мислим, като сме прости! Затуй реших да прочета още една книга, че то с една накъде. Вече съм на трета страница....
-
Правилно, защо трябва да мислим, като предварително е измислено, а хайде изобщо да не мислим, а да действаме, като мислещи, та белким ни нарекат, мислещ електорат! Много се забавлявах, като го четях. Поздрав, за оригиналната хрумка!
-
Да мисли, който го може
-
Да му мислят другите, ние сме ок! 😀
-
Благодаря, Лина, Пепи, Румяна, Стойчо!
Утре - по другата тема. -
"Най-мразим да мислим!"-умни хора са шопите...
И понеже още управляват:негодуват срещу мисълта на мислещите.
Убаво,че ни приеха в Съюза (има ли значение в кой!?)И в Съветския;и в Европейския не се каем да мислим!
Ми оти да се впрегам,като има будали да мислат?
Ай,стига вече, че се умОрим от мислене!
Кандъм!😉🤣👍 -
Да мислим, ден за мислене!
Първите ми 20 год. весели, други мислеха за мен!
Вторите 20 год. живот( без много да мислиш) пак други го бяха измислили за теб!
Третите 20 год- промяната, мислехме, че няма да я има, ама дойде и тогаз полудяхме от мисъл за по- добро, слънчево, розово. Но пак други са мислили и са си изплели мрежите. Мислим, мислим, трудна е мисловната дейност и отговорна, ала ни мина на някой времето и сега съветваме, ала кой ти чува? Или пак някой отдавна го е измислил! -
Седя и мисля... га по ено време гледам, никаква мисъл не виждам
-
Оригинален, както винаги! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
