Бе, какъв размисъл?!
Докато си пиеше кафето, чу, че трябвало да се мисли. Едва не се задави от смях. Ама че простотии – да мисли днес… Баш днес! Когато има толкова работа… Трябва да отскочи до село, да види старите, да удари някоя мотика на лозенцето, да обере каквото там е станало, че жената заръча, да разпредели какво да остави на възрастните – хем да са доволни, хем жената да не мърмори, че само, защото обработвали двора, им оставя от реколтата, та едва стигала да занесе на техните в панелния блок…
Изобщо – много работа… А тия – мислене???
Има кой да мисли, той няма време, зает е. Светът му е вече устроен – какво да му мисли? Животът е ежедневие. Включва сутрин кафеварката – и не му мисли колко кафе да сложи, да го следи да не изкипи, че и захар да измерва… Грабва чашката и – готово… Техника в живота, техника навред.
Мислене…
Животът е действие, ако се замислиш – край…
Да мислят магаретата, че имат големи глави, неговата едва стига за ежедневието. Добре, че рано усвои тънкостите на битието. Само трябва да слушаш и повтаряш това, което е правилно в момента. Казва другарката в детската градина нещо – ти изпълняваш. Ма, какво ще мислиш? Столчето занеси, играчките прибери – те си имат обозначени от някого правилни места, после на обяд. Правилните ястия… Никакви изкелефечени суп дьо ла кроа, ростбиф бен джурасик, крем олала мале ле… Ще си чупи езика, ще запомня, ще избира… Директорката е посочила правилното меню – първо, второ, трето. И – това е. Даже няма смисъл да се чуди това в чинията какво е. Казаха – второ. Пък каквото – таковата…
Така в училище – каквото пише в учебника, това е реалността. Накълвава, изпява, оценяват помненето, здравословно се забравя наученото уж…
В казармата още по-лесно. Никакво мислене! Важното е само да разбереш какво реве старшината…
То и в брака е горе-долу така. Само дето ревът е заменен с мъркане. И не е важно от коя иде. Ходил си с тая, после с оная, с трета си полягал, с четвърта си се въргалял… Надула някоя корема – ми, какво ще му мисли съвременният човек? Мара, Пена, Катя, Петя… Важното е името й повече да не обърква. Все ще се мотае около човека, докато гледа мача. И, ако има късмет – ще му донесе бира едва при третото повикване. Ако не – сам отива да си вземе. Е, при условие, че е останала, че не е изпила жената другата…
Така че – какъв размисъл?
Който трябва – знае. И вече му е казал. Ама било така, ама било иначе… Утре слънцето пак ще изгрее, до човека ще е пак жена му, шефът – и да го сменят – все ще е гад, комшийката ще е стипца и не пуска, колата плаче за ремонт, старите звънят и питат добре ли е, че три дни не са го чували, нейните и тая вечер киснат в хола и му пречат да види едва за трети път сериала, децата някъде правят внуци… А, като отиде в кафенето – всички ще са забили глави надолу – мислят…
Ама пак добре, че е ден за размисъл. В единствено число. Щото, ако поискат и дни, и размисли…
Бе, какви размисли – действията електорални са инстинктивни, а някои го залъгват с размисли…
Мигар, ако можеше…
Ама защо да се мъчи? Радва се на илюзията и маа с мотиката.
Няма кой да кОпа. А за мисленето… Има кой да мисли вместо теб…
© Георги Коновски All rights reserved.
