Беше един горещ летен ден, досущ като предния. Жегата беше непоносима, за този ден синоптиците вещаеха температурни рекорди. Ан си седеше вкъщи и се чудеше какво да прави, наскоро бе развила кратка теория, че задухът и скуката вървят ръка за ръка, но разбира се, това беше просто едно от нейните чудати хрумвания. След обстоен оглед на просторната ù стая, със стени боядисани в любимия ù тюркоазеносин цвят и запълнени с красиви картини в бели рамки, символ на обичта ù към изкуството, и мебели, подредени изцяло по нейно желание и вкус, погледът на момичето се спря върху една книга, оставена на албаносовото ù бюро навярно преди седмици. Изглеждаше вехта, корицата ù бе смачкана, а името на автора бе съвършено непознато. “Идеално” – помисли си Ан и я взе. Изведнъж почувства въодушевление и се запита дали не държи истинско съкровище в ръцете си. Колкото и да се опитваше, тя не можеше да си спомни от къде има тази книга, но след кратък размисъл реши, че няма време да се тревожи за това. Премест ...