- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
  - Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не е с всичкия си..." - помисли той и понечи да отмине.
  - Чакай! - тя застана пред него - Мога да ти позирам... гола, всякак... както искаш! Без пари!
  - А така, и защо ще го правиш? Знаеш ли кой съм?
  - Знам! Художник си... почти всеки ден те виждам.
  - Някъде наблизо ли живееш?
  - Не... няма значение... отиваме ли?
Той я изгледа. Опитното му око на художник отбеляза фината структура на чертите ù, макар едва да ги виждаше под буйните ù къдри.Тялото ù в тия торбести дрехи беше една истинска загадка, но се долавяше крехкостта ù.
Тя издуха хвърчащите кичури над очите си и отметна глава. Погледна го и... той сякаш чак сега я забеляза, защото видя очите ù. Огромни, наситено сини, бистри и невинни като на дете. Очи, които събудиха някакви странни чувства в него, една кой знае откъде появила се нежност...
- Какво беше това с целувката? Да не би да си падаш по мен, а? - той се изсмя хрипкаво - Не си ли малка за такива работи?
Сигурно онази синя невинност на очите ù стана причина за това да се качат в ателието, въпреки че той беше планирал цял куп неща за деня.
Попита я дали е гладна, и отвори хладилника да избере нещо за хапване, а когато се обърна, тя вече се беше съблякла.
  - Хей, много си бърза! Защо не хапнеш нещо преди да започнем? Позирането е изморителна работа...
  - Не съм гладна. - Тя се беше загледала в картината на статива - Нарисувал си я по-красива, отколкото е всъщност.
  - Ама ти... и нея ли си виждала? Май нямам никакви тайни от теб, а?
  - Виждала съм ви да идвате заедно. Няколко пъти. С нейната кола,  страхотна кола е. Сигурно е много богата, има вид на бизнесдама.
  - Да, точно така - бизнесдама. Жена от класа. Страхотна е, наистина!
  - Ще се жените ли?
  - А, как си пропуснала това? - той се усмихна - Да, след около два месеца... Приготовленията са в пълен ход, тя иска разкошна сватба и се е заела с цялата организация. Аз междувременно подготвям изложба, така че съм оставил всичко на нея. Поне пийни нещо! - подаде ù кутия Кола.
Тя я отвори и отпи бавно. Остави я на масичката и седна на канапето.
  - Трябва да ми кажеш как да застана.
Започна някак сковано, но не след дълго се унесе в работата и колкото повече рисуваше, толкова повече оживяваше картината. Отдавна не бе рисувал с такава лекота, сякаш четката му сама намираше най-точния щрих и нюанс. Мина повече от час, преди да си даде сметка, че изобщо не изпитва умора, но малката може би има нужда от почивка - толкова време не беше помръднала, стоеше като крехка, изваяна статуетка от слонова кост, толкова нежна, че изглежда всяко докосване можеше да я счупи.
  - Хайде, раздвижи се малко! - той остави четката - Почини си. Ама наистина, добър модел се оказа, толкова време стоиш абсолютно неподвижна! Страхотно! Не ми каза на колко години си.
  - Вчера навърших 18. - Тя се протегна и къдрите ù се пръснаха по голите ù рамене, към кръста, чак до малкото стегнато дупе. Красива гледка.
  - Може ли да надникна?
Тя се приближи, и още докато пристъпваше към него, той разбра, че я желае повече от всичко.
Странно усещане беше, чак болезнено, защото много красиви момичета беше рисувал, много от тях бе пожелавал и имал, но никога така обсебващо. Винаги бе съумявал да контролира нещата.
Сега обаче вълната на желанието сякаш бе помела цялата му същност и той стоеше развълнуван и напълно объркан от силата на връхлетялата го страст. Та тя беше просто едно обикновено слабичко момиче, почти дете, за бога!
Устните ù го опариха и той престана да мисли...
На другата сутрин едва отвори очи, бяха заспали на разсъмване. Първата му мисъл беше за нея - това момиче беше истинска магия! Не секс бяха правили сякаш, дори не и любов, ами като че ли се бяха разтваряли един в друг, докосвайки най-чувствените си местенца... той още усещаше тялото ù,топлината на устните ù, гъделичкащата възбуда на косите ù по себе си...
Потърси я в леглото, но видя, че е станала. Седеше на стола до масата и го гледаше. Изглеждаше доста странна, застанала там неподвижна в здрача на утрото, и той я повика при себе си.
  - Бих искал да останеш... още малко поне. Знам, усетих, че и за теб беше изключително изживяване тази нощ! Ти си... родена си да правиш любов, знаеш ли? Това си е дарба, и ти я притежаваш. Имах усещането, че си част от моето тяло, че си едновременно и в мен, и извън мен... неописуемо...
Тя се изсмя и звукът прозвуча като крясък. В слабата утринна светлина лицето ù почти не се виждаше, но му се стори, че беше мокро. Плакала ли беше?
  - Не ти се е сторило, аз съм наистина част от тебе. Онази част, която забрави напълно преди осемнайсет години, заедно с майка ми. Тогава и тя е била на толкова, помниш ли? Почина преди две години, но ми разказа за теб - колко те е обичала, как се е радвала, че ще имате дете, била е толкова сигурна в любовта ти. Наивница... Ти, ти не виждаш по-далеч от носа си, дори не забеляза, че имам твоите очи, същите... А... исках само да ме целунеш... татенце!