Полицаят вървеше отегчен. Поредната нощна смяна. Искаше му се да е до жена си в този момент.
Сигурно сега лежеше и плачеше. Трудно й бе да понесе смъртта на сина им. Болката бе още твърде силна.
Изведнъж той настъпи нещо и се взря в земята пред себе си. Пред него се разкри покъртителна гледка. Момче, на около шестнадесет години, със спринцовка, забита в ръката. "Свръхдоза" - помисли си той. Вече не можеше да му се помогне. Със свито сърце полицаят се обади да отнесат тялото.
Така бе умрял и синът му. Мъчително, в самота. Без да има кой да му каже мила дума за последно... без да има в чии очи за последно да се взре. Сълзите му го задавиха...
Когато се прибра у дома бе тъмно и тихо. Жена му сигурно спеше. Влезе в стаята внимателно, за да не я събуди. Светна лампата и отскочи уплашено назад. Чаршафите бяха целите в кръв. Тя... нея вече я нямаше. Напразно той я викаше, молеше я да се върне, обсипваше с целувки изстиващото тяло. Тя... бе предпочела смъртта пред подобието на живот.
Полицаят ...