1.07.2007 г., 8:07

Човешка трагедия

1.4K 0 1
1 мин за четене
Полицаят вървеше отегчен. Поредната нощна смяна. Искаше му се да е до жена си в този момент.
Сигурно сега лежеше и плачеше. Трудно й бе да понесе смъртта на сина им. Болката бе още твърде силна.
Изведнъж той настъпи нещо и се взря в земята пред себе си. Пред него се разкри покъртителна гледка. Момче, на около шестнадесет години, със спринцовка, забита в ръката. "Свръхдоза" - помисли си той. Вече не можеше да му се помогне. Със свито сърце полицаят се обади да отнесат тялото.
Така бе умрял и синът му. Мъчително, в самота. Без да има кой да му каже мила дума за последно... без да има в чии очи за последно да се взре. Сълзите му го задавиха...
Когато се прибра у дома бе тъмно и тихо. Жена му сигурно спеше. Влезе в стаята внимателно, за да не я събуди. Светна лампата и отскочи уплашено назад. Чаршафите бяха целите в кръв. Тя... нея вече я нямаше. Напразно той я викаше, молеше я да се върне, обсипваше с целувки изстиващото тяло. Тя... бе предпочела смъртта пред подобието на живот.
Полицаят забърза по стълбите и отключи входа към покрива. Пред него се разкри чудната гледка на изгрева. Той застана на ръба и затвори очи. През ума му минаха милите спомени - сватбата, раждането на сина му... сега всичко, цялото щастие бе минало. Сега беше сам. Обърна се към слънцето и извика:
- Защо съм на този свят, Боже?
С тези думи той се хвърли. Последното, което изпита, беше щастие. Прибираше се у дома...
Сега тези хора не са сред нас. Но един ден всички ще идем при тях. И тогава, тихо, по вятъра, те ще ни разкажат своята история.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стели Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стела,разказа е много тъжен и в същото време много хубав.Има много болка от загубата на любим човек!Продължавай да твориш все такива хубави произведения.От мен 6

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...