Jul 1, 2007, 8:07 AM

Човешка трагедия

  Prose
1.4K 0 1
1 min reading
Полицаят вървеше отегчен. Поредната нощна смяна. Искаше му се да е до жена си в този момент.
Сигурно сега лежеше и плачеше. Трудно й бе да понесе смъртта на сина им. Болката бе още твърде силна.
Изведнъж той настъпи нещо и се взря в земята пред себе си. Пред него се разкри покъртителна гледка. Момче, на около шестнадесет години, със спринцовка, забита в ръката. "Свръхдоза" - помисли си той. Вече не можеше да му се помогне. Със свито сърце полицаят се обади да отнесат тялото.
Така бе умрял и синът му. Мъчително, в самота. Без да има кой да му каже мила дума за последно... без да има в чии очи за последно да се взре. Сълзите му го задавиха...
Когато се прибра у дома бе тъмно и тихо. Жена му сигурно спеше. Влезе в стаята внимателно, за да не я събуди. Светна лампата и отскочи уплашено назад. Чаршафите бяха целите в кръв. Тя... нея вече я нямаше. Напразно той я викаше, молеше я да се върне, обсипваше с целувки изстиващото тяло. Тя... бе предпочела смъртта пред подобието на живот.
Полицаят забърза по стълбите и отключи входа към покрива. Пред него се разкри чудната гледка на изгрева. Той застана на ръба и затвори очи. През ума му минаха милите спомени - сватбата, раждането на сина му... сега всичко, цялото щастие бе минало. Сега беше сам. Обърна се към слънцето и извика:
- Защо съм на този свят, Боже?
С тези думи той се хвърли. Последното, което изпита, беше щастие. Прибираше се у дома...
Сега тези хора не са сред нас. Но един ден всички ще идем при тях. И тогава, тихо, по вятъра, те ще ни разкажат своята история.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стела,разказа е много тъжен и в същото време много хубав.Има много болка от загубата на любим човек!Продължавай да твориш все такива хубави произведения.От мен 6

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...