ЧУДЕСА

I

Име: Кентавър.

Парола: *******.

Влез. Натиснах бутона. Екранът премигна за миг и профилът ми се отвори.

Добре дошъл Кентавър. Нямате нови съобщения.

Такаа, пак няма съобщения. Вече цяла седмица пращам покани за разговор и никакви отговори. Тия жени защо въобще се регистрират? Я да видим новите.

Търсене. Възраст: От 30 до 35. Тегло: до 55 кг. Град: Варна. Цел на контакта: Неангажираща връзка. Публикувана: Последната седмица. Търси.

Излязоха четири нови регистрации. Нямат снимки – това е добре, тези със сериозни намерения едва ли ще си публикуват снимките. Едната даже е онлайн. Ще започна от нея.

Здравей, искаш ли да разменим няколко думи, а може би и снимки J. Изпращане. Копирах съобщението и го изпратих и на останалите три. Когато изпратих и последното, забелязах примигващото: Имате 1 ново съобщение. Най-сетне. От тази е, която беше онлайн. Отворих го.

Kami: Здравей, Кентавър! Приятно ми е Камелия:)

Кентавър: Камелия е много хубаво име :) Как си Ками?

Kami: Благодаря...добре съм, разпускам в почивния хладен ден:) Ти как си, с какво се занимаваш по принцип?

Кентавър: Ако питаш за професия - инженер съм. Често пътувам, смятам работата си за интересна, някой път прекалено :). А ти?

Kami: Това е много хубаво! Аз съм в сферата на здравеопазването:) Какво цениш в жената?

А сега де? Що за тъпотия? Това да не ти е „Искрено и лично“. По добре да не отговарям конкретно, а нещо по-завоалирано.

Кентавър: Ох, това е въпрос, по който мога да изпиша тонове мастило. Обаче ще отговоря просто: не правя дълбоки анализи, предпочитам интуитивно и емоционално привличане. Ако трябва да се огранича в три думи - външност, интелект, емоционалност. Сега очаквам и от теб реципрочен отговор :)

Браво пич!

Kami: Харесвам възпитани, чаровни, интелигентни, открити мъже.

Да бе, да! Принцове! Време е за атака!

Кентавър: Е, Ками, искаш ли да разменим снимки?

Kami: Ок. Удобно ли е на скайп?

Йес!!! Първи успех! Само дето нямам скайп.

Кентавър: Нямам скайп :( На мейл или вайбър?

Kami: Удобно ми е на скайп.

Уфф, сега какво да правя. Трябва да инсталирам скайп. Май ще е най-добре направо на телефона.

....

Кентавър: Добре, инсталирах Скайп.

Kami: Благодаря за жеста:) скайпът ми е Kameliq.shopova.

Такаа, тука съм приготвил една снимка, на която съм пич отвсякъде, небрежна поза и усмивка, хем на природен фон. Цък... Оппаа, и аз получих снимка. Отворих я: хубава фигура в синя лятна рокля. Увеличих за да видя по-добре лицето. Хм, интересни черти, но снимката не е достатъчно добра за да се видят детайли.

Кентавър: Харесваш ми J Какъв цвят са очите ти?

Kami: Сиви. А твоите?

Кентавър: Сини.

Kami: Ще изтрия снимката.

Кентавър: Защо?

Kami: Женен ли си?

Кентавър: Разбрах, предпазлива си. И аз ще изтрия моята... Какво търсиш Ками?

Kami: Страст, разнообразие... адреналин. А ти?

Кентавър: Ами и аз същото, но не бях го формулирал толкова добре като теб. Искаш ли да ми кажеш нещо повече за себе си?

Kami: Ами... аз съм много позитивна, спортна натура с хормони на 18-годишна и обичам да експериментирам.

Мале, мале!

Кентавър: Ух! Целият настръхнах!

Kami: Хихи

Времето беше доста напреднало и трябваше да излизам по задачи. Пък и може би е по-добре да приключа разговора сега, за да остане нещо недоизказано и любопитно за по-нататък.

Кентавър: Ками, аз трябва да излизам. Много ми беше приятно, че се запознахме и искам да продължим разговора при възможност.

Kami: И на мен ми беше приятно! До скоро.

Така се случи, че през този ден не можах повече да разговарям с жената от мрежата. Когато имах възможност, тя не беше на линия и т.н. Някак си усещах едно приятно гъделичкане от неизвестността и възможностите. Ловна треска ли да го нарека, що ли? Определено светъл лъч в еднообразното ежедневие. Следващият ден отново беше почивен и по някое време отново отворих Скайпа. Тя беше на линия.

Кентавър: Здравей Ками. Как си днес?

Kami: Здравей, добре съм.

Кентавър: Удобно ли е да разговаряме?

Kami: Ами... долу-горе. Когато мога, ще пиша.

Кентавър: Какво правиш в момента?

Kami: Опитвам се да се отпиша от сайта за запознанства. Нещо не става.

Кентавър: Защо се отписваш?

Kami: Омръзна ми. Само да се регистрираш и веднага всякакви мъже налитат като гларуси, хихи. Нямам толкова време за губене.

Ааа, ясно защо повечето не отговарят като им пишеш. Явно мъжкият наплив е досадно голям. Но пък щом се отписва, това е добре. Конкуренцията намалява. Я да пусна комплиментче.

Кентавър: За хубавите жени винаги има много мераклии.

Kami: Еми аз нямам снимка на профила.

Вярно бе! Няма значение, важното е, че комплимента мина. Дали не е време за следваща стъпка?

Кентавър: Ками, смяташ ли, че между нас може да излезе нещо?

Kami: Ммм, не знам.

Кентавър: Защо?

Kami: Много си интелигентен.

Шок! Това пък какво означава?

Кентавър: Ха, че това пречи ли? Ти за неинтелигентна ли се смяташ?

Kami: Средна работа. Няма да те задоволи.

Не мога да повярвам! Не очаквах подобно развитие.

Кентавър: Виж, ако това е начин да се измъкнеш, не е честно. Просто ми кажи.

Kami: От какво да се измъкна?

Кентавър: Ами да ме отсвириш.

Kami: Просто ти казах какво мисля.

А, стига бе! Възможно ли е след такова обещаващо начало, всичко да пропадне по толкова тъп начин? Тя наистина ме приема за твърде интелигентен и изглежда се чувства некомфортно от това. Трябва някак си да се възползвам, да я разсмея и да разсея напрежението.

Кентавър: Виж сега, щом твърдиш, че съм по-интелигентен, това означава, че мога по-добре да преценя дали има смисъл да продължим, нали така?

Мълчание. Изчаках малко и продължих.

Кентавър: Нали каза, че си позитивно настроена, погледни от позитивната страна – интелигентните хора имат по-голямо сексуално въображение.

Отново мълчание. Реших да изчакам по-дълго. След малко се появи съобщение.

Kami: Има логика.

Аха, май ще клъвне!

Кентавър: Ще трябва да се подчиниш на висшия интелект J.

Kami: Хихи

Кентавър: Ще те превърна в секс робиня на висшия разум. Уау!

Това беше блестящо! Но дали не прекалих?

Kami: Хихи. Ако съм ... твоя за няколко часа какво ще направиш с мен?

Оппа, май обърнах мача! Сега какво да отговоря? Тъпо е да навлизам в еротични подробности. По добре да се измъкна някак загадъчно и да оставя на въображението да работи.

Кентавър: Знаеш ли, по интересно ми е какво си представяш, че ще направя.

Kami: Мммм

Начина по който се изрази „Ако съм... твоя... какво ще направиш с мен“ какво говори? Алоо, интелигентния!

Кентавър: Струва ми се, че харесваш да бъдеш доминирана.

Kami: Дааа

Отново попадение! Сега малко да успокоя топката, да сменя темата. Изчаках малко за ефект.

Кентавър: Какво по-точно работиш в здравеопазването, ако не е тайна?

Kami: Медицинска сестра съм. Офталмология.

Тъкмо съм набрал инерция, ще взема да продължа.

Кентавър: Хм, върти ми се в главата един етюд с медицинска сестра в бяла престилка и касинка.

Kami: Хихи

Кентавър: Мръсното ми подсъзнание подсказва, че сестрите ходят само по бельо под престилката.

Kami: Хихи. Отдавна не носим престилки и касинки.

Кентавър: Ами какво?

Kami: Панталони и туники. Но за бельото си прав, хихи.

Кентавър: Няма престилки и касинки? Ти уби всичко детско в мен! Отишла си е една епоха. Накъде отива света?

Kami: Хихи

Кентавър: Говори се, че медицинските сестри са много сексуално разкрепостени. Аз обаче съм имал връзка с една и това не се потвърди. Но трябва да се натрупа статистика ;)

Известно време нямаше отговор. Може да прави нещо и да не може да пише в момента. Или пък прекалих? Минаха около 15 минути и реших отново да пробвам със смяна на темата.

Кентавър: Ками, не знам дали ти казах, но имам известен афинитет към поезията. Виж това:

Неясен лик, откраднат взор

Така внезапно ме запали

Не зная аз ли бях това

Или Кентавърът в кръвта ми.

И сега ако не реагира, значи няма смисъл от по-нататъшни опити.

Kami: Много е хубаво. Твое ли е?

Кентавър: Да.

Kami: Често ли пишеш?

Кентавър: Много рядко, само когато съм вдъхновен. Като сега. И показвам творчеството си само на отбран кръг хора. Сега ти си от тях.

Kami: Благодаря! Много мило.

Ето това е! Накарах я да се почувства специална! Май е време за следваща крачка.

Кентавър: Слушай, какво ще кажеш да се видим. Омръзнаха ми тези игрички. Сериозно говоря.

Kami: Какви игрички?

Кентавър: Ами в широк смисъл. Например чатене до безкрайност.

Изчаках петнайсетина минути, но отговор не се появи.

Кентавър: Ехо, там ли си?

Мълчание.

Кентавър: Ками, да не те засегнах с нещо?

Отново мълчание. Писах още няколко пъти, но нищо. Ех, по дяволите, какво стана?

     До края на деня проверявах от време навреме, но така и не се получи нищо. На другия ден отново писах няколко съобщения, без какъвто и да е отговор и така разбрах, че всичко приключи. Къде сгреших? Нещата вървяха добре и като се стигна до реална среща – край! Следващите дни от време-навреме се сещах с известно огорчение за безславния край на флирта, но ежедневните проблеми полека-лека го изместиха и животът си потече по обичайното русло.