О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.

   Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...

   Беше планина. Кон, кон беше. 

                                        Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“

                                               Залата за наблюдения, Спиралния ръкав

  Залата за наблюдения бръмчеше като разтревожен кошер. Наблюдателите се суетяха насам-натам, някои стояха пред екраните и с уплаха наблюдаваха Световете, които постепенно се ускоряваха и един по един гаснеха. Други служители на Светлината ставаха от местата си, разменяха по някоя реплика и изчезваха зад завесата от силови полета. Навсякъде се чуваше резкият звук на алармите, който постепенно се усилваше и мултиплицираше, като вой от зараждащ се ураганен вихър .

В кабината на Координатора бурята вече бушуваше с пълна сила. Гласът на началството гърмеше и рикошираше в тапицираните стени, но не заглъхваше, а сякаш придобиваше още по-голяма мощ. Наблюдателите, чинно наредени в редичка, с погледи в пода, не смееха да мръднат.

  Тук бяха шефовете на отделите „Начални букви“, „Средни букви“ и „Крайни букви“, на подотделите „Индекси“, „Примове“, „Секонди“, „Терци“ и т.н. Те стояха мълчаливо, превърнати сякаш в ледени висулки от смразяващия поглед на ръководителя си.

  Дяволоидът Каспар, наскоро повишен в диспечер на Залата, стоеше малко встрани, но най-близо до Координатора и си личеше, че от тази близост съвсем не усеща студ, а дори му е доста горещо. Изпод маската му от импрегнирана с катран и смола касиопейска тъкан се процеждаха струйки дим, които вентилационната система моментално разсейваше, а по косматото му чело се стичаха струйки пот с миризма на сяра. Той попиваше с контешка кърпичка от брюкселска дантела с лъскав кант от арктуриански брокат лицето си и периодически изстискваше скъпото парче плат в огнеупорното кошче до стената. Залутани светкавици се стрелкаха под тавана на кабинета и караха лампите, захранвани директно от ядрото на Галактиката да мигат като крехки свещички под поривите на юпитерско торнадо.

  – Може ли някой да ми обясни как се стигна дотук?

  Координаторът спря свиреп поглед върху Каспар и заострените уши на дяволоида се свиха надолу като притеглени от чудовищно магнитно поле.

  – Каспар, докладвай! Какви са загубите?

  – Изчезнаха три Свята – Епсилон Секонд, Пи Прим, и Сигма₁₇. Два Свята са обезлюдени: на Ламда падна метеорит в Северния ледовит океан и разтопи полярната шапка, стана потоп и всичко живо загина, на Кси₈ изригна вулканът в Йелоустоун – със същия резултат. Поражения, макар и не толкова фатални и с единични жертви, има в още 38 Свята. Само леки материални щети – в 75 Свята. Случиха се и много събития с хаотичен заряд – нападения на училища с огнестрелно оръжие, взривове в религиозни храмове, убийства на политически лидери и множество по-дребни инциденти, но с прогресиращи ефекти.

  – Отрицателните Светове? – изръмжа Координаторът и очите му припламнаха с кървав като светлината на червено джудже отблясък.

  – Линията на Мрака се удължи с 13% – прошепна Каспар и сведе смутено поглед.

  – Значи изгубихме преднината от метежа? Как го допуснахте?

  – Мирабела рискува. Заради Алибей. Той ѝ е нужен за сюжета.

  – Сюжетът, сюжетът! Времето си намира изпълнителите, личностите не са толкова важни, ако не е Алибей, ще е друг!

  – С друг герой романът ще се удължи. А няма време!

  – Алибей знае ли?

  – Не, епизодът с пиенето на чай не се е състоял още, само се досеща. И е против.

  – Естествено, че ще е против! Виж какво стана! Ако Книгата изчезне, ще изчезне и той. Той иска да е в Книгата, но нищо де не се променя, изгодата да е за него.

  Координаторът се замисли. Направи няколко крачки напред-назад, от което стените затрепериха, а екраните на виртуалните прозорци започнаха да показват доплерови тунели с разноцветни светлини, вместо обичайната спирала на Млечния път, чийто знак височайшият шеф на Залата носеше на ревера си.

  – Наистина ли в реалността мина точно една седмица? – намеси се плахо таласианинът, ръководител на отдел „Крайни букви“.

  – Откъде да знам! – каза все още намръщено, но вече малко по-спокойно Координаторът. – Аз съм всемогъщ само в рамките на произведението. Нямам достъп до реалността.

  – Но знаем, че тя съществува – додаде Каспар.

  – Не можем да сме сигурни! Съдим само по косвени признаци, както и Алибей. По отражението, което реалността оказва върху Световете. Също като тъмната материя, която е недостъпна за наблюдение и не знаем нищо за състава ѝ, но предполагаме за съществуването ѝ заради гравитационното въздействие, което оказва върху видимата материя. Времето за изгниване на един портокал е приблизително една седмица.

  – Зависи от портокала и от условията, при които се съхранява. Пък и откъде знаем, че в реалността въобще има портокали, може да са плод на въображението на Мирабела – настоя таласианинът.

  – Важното е, че портокалът в Книгата е повреден. Дали е отражение на нещо от реалността или е измислен от Мирабела, това няма значение! Времето от реалността е оказало влияние върху портокала в Книгата. А това е недопустимо! Добре, и друг път сме губили битки, ще помисля как да оправим и тая каша. Гледайте само Емпуза да не надуши нещо! Кажете на Нефертити да дойде! И се обадете на Габриел да тръгне незабавно към Кърджали!

  – Не може, сър – Каспар се поколеба. – Тъкмо смятах да ви уведомя, когато се случи цялата тази бъркотия. При излитането на пеперудите стана инцидент със случаен свидетел. Това оказа негативно влияние върху времевия механизъм. Има пробив в Щита. Подозираме намесата на Емпуза. Габриел в момента е на летището в Чикаго, ще пътува за Бергамо.

  – Защо не се намесихте? Защо не пратихте ангел?

  – Не посмяхме, сър! Пеперудите трябва да отидат на стадиона, за да може Алибей да заведе Бруно Висконти и гостите му на мача в Милано.

  – Добре, бъдете внимателни, много внимателни! Изчислявайте всичко по няколко пъти! Пратете ангел да се заеме с Щита и с наводнението! Бергамо е новият Армагедон, войната трябва да започне по План – не по-рано, не по-късно, иначе всичко ще се обърка. И някой да замести Нефертити в Залата, тя трябва спешно да посети Мирабела. Може да се забави там. Надявам се, да не е за цяла седмица! Каспар – обърна се той към дяволоида, – ти остани за малко!

  Координаторът отпрати с нетърпелив жест подчинените си, които зашумяха облекчено и един по един изчезнаха зад силовата завеса.

  – Каква е тая работа с тигъра и белите маратонки? – попита намръщено гръмовержецът, когато и последното Същество се скри от погледа и двамата с дяволоида останаха насаме.

  – От реалността е – отговори неуверено Каспар. – Има там една реклама: „Даже тигрите носят нашите маратонки ‘Пума’“.

  – Сигурен ли си?

  – Как мога да съм сигурен? За реалността никой не може да е, имаме само хипотези и абстрактни изчисления… Сър?

  – Да?

  – Има и един израз – за първата лястовичка, символ на идващата пролет.

  – И?

  – Понеже в Хадес една от планетите – на Седемте катастрофи, е населена с абстракции на лястовички и пеперуди…

  – Смяташ, че освобождаването на пеперудите от часовника е предвестник на нещо.

  – Да, така смятам. А на какво друго може да е предвестник, ако не… Тогава и „белият тигър“ на Хитлер се връзва.

  – Мислиш, че войната вече е започнала? Твърде рано е!

  – Само предполагам, сър, но не е зле да го имаме предвид.

  – Да, добре, сложете и тази вероятност в разчетите и ме дръжте в течение.

  – Да, сър!

  /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=zXDSvshJueA

https://www.youtube.com/watch?v=hhw3JUHWz-0