Цветето, което цъфтеше само нощем 19
Произведение от няколко части към първа част
След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръгна да се прибира, но не беше успял да извърви и метър, когато онзи извика след него :
- Казвай, да режа ли?
- Каквото искаш прави!
Не повярва на гласа си, но другия вече го беше чул.
Избръмча резачката. Зарева бавно и монотонно. Свистяха преплелите се млади дървета, зелени бяха и даваха отпор на електрическия трион. Арабинът обикаляше из градината, докато ги режеха, но след малко не издържа и се шмугна при Алтафина.
В същото време Найдена стоеше свита в един ъгъл на земята със запушени уши и на инат на резачката пееше.
Арабинът осъзнал своето безсилие пред приемуществото на тукашния, стискаше зъби и се чудеше, ако Надя не беше дъщеря на тоя великан, дали щеше да бъде толкова снизходителен с него. Един ободряващ тупаник хич не му беше излишен, а и имаше да му връща, за дето го беше викал кмета, да го пита: "Какво има да дели с него Мъндьо?" Че ходил в кметството да се оплаква чак. Измирали му кокошки, арабинът палел огньове, арабинът хвърлял на хубавото си конче изпражненията близо до неговата градина и миришели ужасно – нареждаше той наум и галеше Алтафина. Тя го погледна и наостри уши. Разбираше го сякаш.
Взе четката от рамката на прозорчето и започна да я глади по кадифения червеникав гръб. В началото внимателно я галеше. Алтафина го поглеждаше изотдолу с големите си мигли, а той ѝ се оплакваше: Защо посред нощ ковял конюшната на хубавото конче? Събудил стария великан от сладкия му сън, точно когато се изкачвал на планината Олимп, за да убие влюбения в дъщеря му зъл арабин Насил Хаям! Къде си палил, Насиме, боклуците, си, а? Сега ще отсекат сърцето ти, като чвор! Дръж се, момчето ми! Лош съсед ти се е паднал! Колко често си поливал с маркуча, Насиме? Пък великанът Гошо разправя, че нямал налягане на водата, не можел да си полива доматите, откакто ти си се нанесъл. Истината ли казва, а? Я кажи? Подписка ще събира срещу тебе, внимавай! Внимавай да не стъпиш накриво, Насиме!
Ай! Ай! Аллах! Прости! Нищо, че не му е в категорията. Само ей, така да му падне някоя сутрин, още докато е сънен, ще го разсъни хубаво, докато си пие кафето.
Беснееше арабинът и се заканваше, натискаше по-силно с гребена, без да се усети, а кобилката го изтърпяваше, сякаш за да отнеме тежината на натрупания му гняв.
Щом е така, един лев няма да види за оградата! Стискаше зъби той. Ако иска свирачи да извика и триста папироса с подписки да надипли, няма да се мръдне от къщата без неговото момиче. Колкото Мъндьо има законно право да живее тук, на тая улица и от тоя край на реката, толкова и той има право. Мисли Гошо, че нещата се случват, по негов план. Обаче ветровете не духат така, както на корабите им се иска*. Сега отстъпи за акациите. Добре! Не му беше хрумнало, че така ще го заболи, като за жив човек. Не ги беше садил лично, обаче не бяха лоши дръвчета и хубаво вървяха. Само мир да има и сглупи, грешка направи – потупа врата на Алтафина. Отстъпи преди малко така лесно, обаче повече и сантиметър няма да му даде да се разпорежда – ръмжеше чуждоземеца и грам не му хрумваше, че може и по-лошо да стане.
*Ветровете не духат така, както на корабите им се иска
(арабска поговорка)
(следва)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
