Feb 21, 2023, 7:36 PM  

 Цветето, което цъфтеше само нощем 19 

  Prose » Novels
674 6 11
Multi-part work « to contents
4 мин reading
След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръгна да се прибира, но не беше успял да извърви и метър, когато онзи извика след него :
- Казвай, да режа ли?
- Каквото искаш прави!
Не повярва на гласа си, но другия вече го беше чул.
Избръмча резачката. Зарева бавно и монотонно. Свистяха преплелите се млади дървета, зелени бяха и даваха отпор на електрическия трион. Арабинът обикаляше из градината, докато ги режеха, но след малко не издържа и се шмугна при Алтафина.
В същото време Найдена стоеше свита в един ъгъл на земята със запушени уши и на инат на резачката пееше.
Арабинът осъзнал своето безсилие пред приемуществото на тукашния, стискаше зъби и се чудеше, ако Надя не беше дъщеря на тоя великан, дали щеше да бъде толкова снизходителен с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Силвия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??