Цветето, което цъфтеше само нощем
Произведение от няколко части
-
2616 15 36Prosa
-
2207 12 21Prosa » Cartas
-
1600 14 24Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1382 16 25Prosa
-
1596 10 25Prosa » Novelas y novelas cortas
-
2143 16 35Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1272 12 28Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1529 12 25Prosa » Novelas y novelas cortas
-
2053 11 30Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1391 13 36Prosa
-
1773 11 31Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1557 11 17Prosa
-
1356 9 18Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1870 9 20Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1791 5 16Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1191 8 19Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1397 8 20Prosa
-
1853 7 18Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1083 6 11Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1206 7 18Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1085 8 18Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1155 8 19Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1151 9 19Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1626 7 21Prosa » Novelas y novelas cortas, Otros
-
1733 8 17Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1210 8 20Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1359 6 14Prosa
-
1163 5 4Prosa
-
1077 6 11Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1711 7 16Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1092 6 11Prosa » Novelas y novelas cortas
-
Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1270 6 11Prosa » Novelas y novelas cortas
-
993 6 12Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1074 9 16Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1726 8 20Prosa » Novelas y novelas cortas
-
1694 10 30Prosa » Novelas y novelas cortas, Otros
Селото се беше разположило точно в нозете на планината – оживено и голямо, като мравуняк преди дъжд. Щъкаха в него и християни, и мюсюлмани, една и съща тежест носеха, един и същи тютюн пушеха, една и съща камениста вода пиеха, затова и от едни и същи болести умираха, но за да не си смесват кръвта и да не си бъркат молитвите, се бяха разделили на две половини. Между тия две половини минаваше река Мечка. И така едната половина – след реката я бяха нарекли: Малко Село – на мюсюлманите, а другата половина, преди реката: Голямо Село и беше на християните.
Река Мечка, кой и кога я беше кръстил така, наистина страшна ѝ беше тинята през лятото, защото никой здравомислещ не смееше да я прекоси, а децата на Мечката пълзяха под огромни листа, съскаха и стигаха два метра. Също толкова бяха и метрите под земята, в които жителите на селото закопаваха децата си, ако решат да се смесят и да избягат с някой, или някоя от другата страна на реката и вече не ги брояха за излезли от тяхното семе. Разбира се, случваха се и изключения, но бяха толкова рядко, че по-скоро цар Борис би възкръснал и моментално приел друга вяра, отколкото малкия човек от селото да извади ножа от гръдта си и да прости на своя наследник.
Въпреки тези тайни неписани споразумения между съселяните, църквата и джамията се намираха на центъра на селото. Там бяха ресторантите, клубовете и дискотеките, магазините и баничарниците и когато дойдеше петък вечер, старите излизаха на беседките с бутилки ракия, салати, чевермета и „карпузи”, младите, зарязваха иглата с тютюна на по-малките си братя и сестри, други запращаха мотиката в най-далечния край на градината, така че никой повече да не я намери, хвърляха маркучите, изпросваха по някой лев от родителското тяло, други пък чопваха по някоя цигара Арда качак на дядовците си и облечени в най-новите си дрехи, излизаха наперени от дупките на своите мравуняци и се запътваха към центъра. Така в една такава прецъфтяла от звезди нощ, когато и Малко и Голямо Село наедно се бяха отпуснали от умората на летния ден, поседнали в нозете на планината, нощта блестеше по загорелите им кожи, а те се смееха безгрижно, тогава в същата нощ се роди Найдена.
Мъндьо, така казваха на баща ѝ, иначе се казваше Гошо – приличаше на космат великан, слязъл от планината, весел и луд исполин, ръстът и силата си не знаеше, но му стигаха да натръшка и Малко и Голямо Село само да размаха дългия нокът на кутрето си, но понеже сърцето му също имаше великански размер, а светлите му очи блестяха хлапашки, всички го обичаха и още никой не беше посмял да премери исполинския му гняв. Караше черна дълга Волга и, когато същата нощ разбра, че му се е родило второто дете, реши, че е момче; се яхна на колата. От радост ли, или от дупките по пътя главата му се удряше в тавана, направи няколко обиколки на центъра, почерпи другарите си, стреля с пушката, ви като вълк и вече никой в селото нямаше съмнение, че Мъндьовица е родила. После и в родилното отделението така отишъл – препасан с пищови, с къси панталони, с подпетени галоши, защото ходилата му бяха прекалено големи, на акушерката ѝ излязъл акъла, викнала полиция, но и полицаите омагьосал с въодушевлението си и всичко се укротило.
/следва/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
