Хюстън контролира движението на звездите, земята, настоящето и бъдещето с твърда ръка. Горивото ми е почти на привършване след бурната дискусия на пода, дивана, банята и спалнята, решението за траекторията ни през деня естествено е прието с пълно единодушие, постигнато под кревата. Поради липсата на достатъчно въздух и съпротивителни сили бях злодейски принуден да кажа ‘Да, Хюстън, чудесно ще бъде’. Вероятно или инстинктът ми за самосъхранение беше сработил, или пък вирусната й подпрограма, виртуално успешно и безусловно внесена от нея в моя алгоритъм беше сработила ... вероятно и двете като необходимо условие за моя допуск до нея.
Вече сме на вратата, следвам покорно късите панталонки и тениската с надпис ‘F😊😎🙄 U’, вписвам се в ритъма на токчетата й , почти сме излезли, когато тя държейки ключа от вратата мило ми се усмихва ... ‘Хм, ..ъ... би ли донесъл тук ютията, за да видя дали е изключена ...’ , след малко й нося дъската за гладене и й обяснявам, че научно погледнато повърхността ...