4 мин за четене
Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, без ... просто летях, никакви мисли и чувства, освен едно невероятно спокойствие на безкрайна безбрежност , нямаше никого около мене, не поглеждах надолу , не се взирах нагоре и напред ... просто летях и вятърът се плъзгаше около мене с леко свиствнв, Не исках и не търсех нищо , просто летях , докато най накрая ме изритваха от леглото, че трябвало да съм на лекции. Аз така и пропусках лекциите и упражненията, дори ми се губят два месеца, но една прекрасна приятелка ми даваше страхотни записки от лекциите, които ми бяха достатъчни за изпитите. Проблемите започнаха в последния курс – размахвах ръце, размахвах, даже веднъж махайки ръце и тичайки като патица по водата се опитах ... не се получаваш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse