3 ago 2012, 14:39  

Да си тръгнеш на инат

  Prosa
1.1K 1 2
1 мин за четене

Понякога се събуждам нощем и търся едни светли очи сред мрака в стаята. Понякога се сгушвам като дете между възглавниците, както се сгушвах в теб. Понякога си тананикам онази мелодия, която свиреше, преди да заспя. Понякога си спомням с тъжна усмивка за теб. Когато си тръгнах, не бях готова да те оставя, затова взех  малко от теб за из път. И скрих това парче обич, ей тука, отляво, във малкия джоб на вехтата риза, за да топли измръзналото ми сърчице. Тръгнах на път съвсем сама и боса, тръгнах без посока, само с парченцето обич в левия джоб. Падах, доста пъти падах по каменистата пътека. Плаках, толкова пъти плаках безутешно, прегърнала някой изстинал спомен. Но отказвах да се върна в ония топли прегръдки, дето ме караха да се чувствам жива. С черни акварели заличавах твоя образ и на инат закопчавах оня джоб с парченце от теб. Признавам си - толкова пъти исках да изкрещя, че за мене само ти си животът, но прехапвах устни до кръв и се заставях да мълча. И тоя сподавен вик ме раздираше отвътре, прогаряше ме и в пепел ме превръщаше. Но мълчах, мълчах от страх. Страхувах се, че няма да ме разбереш, че ще се изсмееш и ще ме оставиш разбита, кървяща. И тръгнах. Да, от страх си тръгнах. Аз просто избягах. Но сега се връщам. Връщам се скована от студ, с изранени нозе, зачервени от плач очи, с раздърпани, окъсани дрехи, мръсна и чорлава, с треперещи ръце, в които стискам парченцето обич. Седя тук на прага ни. ЩЕ ме приемеш ли отново? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амбър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...