19 ene 2018, 19:46

Дами канят 

  Prosa » Relatos
5.0 / 9
1639 4 11
7 мин за четене
- На екс!
- За твое здраве, Дичо!
- И за твое, брато! Давай преди да са се прибрали Клеопатрите. Ще си поживеем спокойно докато ги няма.
- Ти колко даде на твоята? - полюбопитства Дичо.
- Защо аз да ѝ давам, да не ми е любовница! Каквото си е изкарала, това ще харчи. Оня нейния атлет има фитнес с някакъв ортак – отговори Петър – той да ѝ дава!
Двамата мъже бяха израсли заедно, заедно бяха в училище, заедно тренираха футбол. Биеха се, караха се, но не се разделяха и се обичаха като братя. Бяха решили като завършат и си намерят половинки, да направят сватбите в един и същ ден. Приеха ги и двамата, още първата годинап в СУ. Завършиха криво ляво, стажуваха на различни места и си хванаха общ бизнес. В тези години образованието не играеше кой знае каква роля и затова те отвориха що годе сносно ресторантче. Годините минаваха, трупаха се, но сериозна връзка така и не захванаха. Опари се Дичо с една от Павликени, уж скромно момиче, провинциалистче, ама умееше да се вре под кожата му и така той ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гошо Хубавeца Todos los derechos reservados

Propuestas