21 ago 2011, 16:16

Декадент 

  Prosa
1761 0 13
3 мин за четене
Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини амазонки са трили своите гуми. Не ми казвай, че тигърът в твоята джунгла е 4 по 4, защото, скъпи… Ти си един червей във вечната локва край пътя. А тя е противна, ненужна, създаваща излишни главоболия, и за жалост, такава, в която рано или късно стъпваш…
Не ме изяждай. Не казвай. Оправдания, извинения. Това са само Думи. Вегетарианство, което самоизяжда крайниците си, за да задоволи нуждата от аминоглупости. Положително невъзможни аминоглупости, с които всички се лъжем.
Не ми казвай за пожара, който мила съпруга инсценирала и в който едва не загинала, в ревностен порив да те укрие от мъжа си. Нито за онзи път, на масата в кухнята, когато кучето е връхлетяло отгоре ви с хъса на хрътка и е разкъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??