"Ден на гнева" 2

                                                             Първа част

                                       Оловният войник



                                                                   ... Този обладан от демони свят...

                                                                                        Карл Сейган


1.                                                                                                                                Дъжд


25 юли, 12:33
РЕЗЕРВАТ ЗА ОРАНГУТАНИ "БУКУТ АЛАМ"
СУМАТРА

Орангутанът беше долепил лице до дебелите ръждясали пръти  и изражението му  беше  като на човек, съзнаващ собствената си обреченост.  Дългите му  предни крайници  бяха провиснали през решетките и висяха отпуснати.
"Прилича на затворник" - помисли си Филип Лукас и още докато си го помисляше, осъзна колко е прав. Това животно наистина бе затворник - пленник на хора, които се интересуваха единствено от собствените си интереси. Някога  мъжкият орангутан  е бил красиво животно с гъста оранжева козина и тегло около тридесетина килограма. Символ на изчезващия земен рай на Суматра.
Сега обаче козината му бе мръсна и сплъстена, тялото му бе покрито със струпеи и рани и едва ли тежеше повече от петнайсетина килограма - колкото дете. Някога величественият примат сега представляваше жалка гледка.
- Как ще го измъкнем? - попита някой.
Лукас се обърна и погледна приближилия се до него Кенет Окамото. Високият очилат японец бе вперил прецаняващ поглед в маймуната, устните му се бяха превърнали в бледа резка под носа му. Излъчваше напрегнатост. Но пък той винаги си бе напрегнат.
Лукас се смръщи на въпроса. Не можеха да рискуват да проникнат в порутената барака. Дори и в такова окаяно състояние възрастният орангутан беше силно животно и с лекота можеше да нарани човек. Алтернативата беше да упоят животното и да прережат прътите, и Лукас го каза на Окамото. Последният кимна. И преди го бяха правили.
Повече от петнадесет години Лукас и екипът му помагаха на дивите примати като най-често ги измъкваха от капаните на бракониерите или от собствениците на пътуващи шоута, които или малтретираха животните, или - което бе по-лошо, напълно ги занемаряваха, оставяйки ги да умрат от обезводняване и глад.

(следва)