27.02.2008 г., 23:06

"Ден на гнева" 2

1.3K 0 0
1 мин за четене

                                                             Първа част

                                       Оловният войник



                                                                   ... Този обладан от демони свят...

                                                                                        Карл Сейган


1.                                                                                                                                Дъжд


25 юли, 12:33
РЕЗЕРВАТ ЗА ОРАНГУТАНИ "БУКУТ АЛАМ"
СУМАТРА

Орангутанът беше долепил лице до дебелите ръждясали пръти  и изражението му  беше  като на човек, съзнаващ собствената си обреченост.  Дългите му  предни крайници  бяха провиснали през решетките и висяха отпуснати.
"Прилича на затворник" - помисли си Филип Лукас и още докато си го помисляше, осъзна колко е прав. Това животно наистина бе затворник - пленник на хора, които се интересуваха единствено от собствените си интереси. Някога  мъжкият орангутан  е бил красиво животно с гъста оранжева козина и тегло около тридесетина килограма. Символ на изчезващия земен рай на Суматра.
Сега обаче козината му бе мръсна и сплъстена, тялото му бе покрито със струпеи и рани и едва ли тежеше повече от петнайсетина килограма - колкото дете. Някога величественият примат сега представляваше жалка гледка.
- Как ще го измъкнем? - попита някой.
Лукас се обърна и погледна приближилия се до него Кенет Окамото. Високият очилат японец бе вперил прецаняващ поглед в маймуната, устните му се бяха превърнали в бледа резка под носа му. Излъчваше напрегнатост. Но пък той винаги си бе напрегнат.
Лукас се смръщи на въпроса. Не можеха да рискуват да проникнат в порутената барака. Дори и в такова окаяно състояние възрастният орангутан беше силно животно и с лекота можеше да нарани човек. Алтернативата беше да упоят животното и да прережат прътите, и Лукас го каза на Окамото. Последният кимна. И преди го бяха правили.
Повече от петнадесет години Лукас и екипът му помагаха на дивите примати като най-често ги измъкваха от капаните на бракониерите или от собствениците на пътуващи шоута, които или малтретираха животните, или - което бе по-лошо, напълно ги занемаряваха, оставяйки ги да умрат от обезводняване и глад.

(следва)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...