Горкият ми шеф! Ако знаеше защо новият главен мениджър изпитва такова любопитство как върви точно неговият офис, сигурно веднага щеше да ме премести в някой друг. Само че той не знаеше, а само съскаше високо и ядно:
- Какво бе, мамка му, иска тоя дългият? Нали беше тука миналата седмица? Всяка седмица ли ще ми каца тука? Що не се разходи по другите градове? От цяла България баш тука ли намери да повтори?
Тия тиради ми се забиваха като игли в ушите, откакто бяхме разбрали, че Жоро ще идва отново в петък. Имах чувството, че Калин още малко и ще ме посочи с пръст, толкова зле ми ставаше от постоянното му дуднене.
Естествено, че знаех причината за повторното Жорово посещение – моето мълчание. Той се бе опитал да говори с мен още на сутринта, преди да тръгне за Варна. Но аз само стисках устни. Магията на нощта беше изчезнала. Всъщност не беше изчезнала, а се беше наслоила по мене, по кожата ми, по косата ми, по дрехите ми, а най-много в мисълта ми. Не можех да я изтрия, да се освободя от не ...