- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога беше част от електрическа тенджера. Вече бе облякъл празничите си дрехи, но тъмносинята му престилка ги пазеше. Кокошките крякаха с все сила, сякаш спореха по много важен въпрос. Ясемин пъхна пръстчета между телените отвори на мрежата, която обграждаше курника.
- Да, детенцето ми, започна - каза дядото, отваряйки малката дървена портичка на кокошарника.
Имаше различни на цвят кокошки, но една се отличаваше от всички други, бе черна, а краищата на перата ù бяха сиво-жълти. Ясемин бe вторачила поглед именно в нея и не можеше да реши дали е най-хубавата, или пък най-грозната. Беше различна...
- Дядо, може ли аз да ги нахраня? - попита детето. - Днес е празник!
Дядото остави купата на земята и ...