13 sept 2014, 22:47

Днес искам да ти кажа

  Prosa » Cartas
1.7K 0 12
1 мин за четене

    "Чакат ни още тъй хубави дни..."

 

   Когато си между живота и смъртта, дори само хипотетично, осъзнаваш много неща. 

Звучи банално и изтъркано, но на никой не го пожелавам. Изпадаш в странно състояние. Страхуваш се. Отчайваш се. Разбираш колко си малък и незначителен, и колко си заблуден. Много бързо животът ти може да се преобърне и...дори да свърши. 

 Аз вярвам, че има друг, по-хубав живот, на по-доброто място, както го наричат. Вярвам в това, защото не може да няма продължение, под каквато и форма да е. Не може всичко да свършва с физическата смърт и просто да изчезнеш, да те няма. Трябва да има още нещо!

 Съвсем естествено и оправдано, дори неволно, всеки прави някаква равносметка на живота си - какъв човек е всъщност, какво е постигнал, спечелил, загубил, колко е дал и получил, и какво иска най-много към момента. 

 Здравето е ценно и най-важно разбира се, то е приоритет, но за да е качествено и на задоволително ниво, трябват постоянни грижи. Опитвам се да кажа, че то не изисква само едното ядене, здравословно и не чак толкова, не е само задоволяване на неизбежните жизнено важни физиологични нужди, не е само осигуряване на спокойствие и пълнота, но то е и оная искрица, разпалваща огън в сърцата и караща ни да тръпнем в очакване на вълнуващи преживявания с любим човек! Среща, при която времето е спряло, а минава толкова бързо!!! Красива и жадувана, трепетно очаквана среща, която се помни дълго. Тези мигове са безценни, те са истински и все по-желани. 

 Времето и разстоянието нямат значение, не намаляват желанието, а го засилват.  Някои го наричат любов. Аз не знам какво е! Знам, че го искам и искам, и искам...

   Разстоянието няма дължина. Желанието е неизмеримо.

 

 Друго исках да ти пиша. Това се получи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, Криси! Животът е тук и сега!Тук обичаме, страдаме, творим, даваме, радваме се, изобщо живеем!Радвам се, че сподели!
  • А аз искам да ти кажа, че това, което си написала, е най-истинската истина за живота, такъв, какъвто е, без маска и без грим, прекрасен и неповторим. Само тук, на нашета планета Земя, животът е това, което е - оригиналът. Навсякъде другаде ще сме само копие на това, което сме тук, там няма да е нито така истинско, нито така прекрасно. Там нито слънцето ще е истинско слънце, нито любовта ще е истинска любов, нито щастието ще е истинско щастие. Може и да греша, не знам, но това е моето субективно мнение. Поздрави и от мен, много ми хареса! Пожелавам ти щастливо сбъднати мечти и красиво споделена любов! БЪДИ!
  • Да, Донко ! Да ценим и пазим хубавите неща в този живот! За следващия ще мислим, като му дойде времето!

    Ех, Виктор! ТОВА ме устройва!

    Благодаря, Доче! Когато го писах, не мислех, как ще се получи...

    Твърде вероятно и възможно, да, Бeззичен! Точно затова, животът ни трябва да е достатъчно хубав и смислен, да обичаме и бъдем добри хора.

    Така е за съжаление, Вале! Сами се унищожаваме, разсипваме планетата Земя и целия живот на нея, а сме толкова безсилни и нищожни пред нея! Рано или късно, тя си отмъщава...
  • А скалите, пясъците, планетите и звездите, които наричаме безжизнени, само защото не се подчиняват на нашето мислене, ами ако ние сме единствената грешка на природата, ами ако наистина няма нишо друго - тогава? Просто химични елементи, а някъде даже и тях може да ги няма - елементарни частици, кварки, глюон - и толкова... По-вероятно е да е така...
  • Хубаво се е получило

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...