Днес искам да ти кажа
"Чакат ни още тъй хубави дни..."
Когато си между живота и смъртта, дори само хипотетично, осъзнаваш много неща.
Звучи банално и изтъркано, но на никой не го пожелавам. Изпадаш в странно състояние. Страхуваш се. Отчайваш се. Разбираш колко си малък и незначителен, и колко си заблуден. Много бързо животът ти може да се преобърне и...дори да свърши.
Аз вярвам, че има друг, по-хубав живот, на по-доброто място, както го наричат. Вярвам в това, защото не може да няма продължение, под каквато и форма да е. Не може всичко да свършва с физическата смърт и просто да изчезнеш, да те няма. Трябва да има още нещо!
Съвсем естествено и оправдано, дори неволно, всеки прави някаква равносметка на живота си - какъв човек е всъщност, какво е постигнал, спечелил, загубил, колко е дал и получил, и какво иска най-много към момента.
Здравето е ценно и най-важно разбира се, то е приоритет, но за да е качествено и на задоволително ниво, трябват постоянни грижи. Опитвам се да кажа, че то не изисква само едното ядене, здравословно и не чак толкова, не е само задоволяване на неизбежните жизнено важни физиологични нужди, не е само осигуряване на спокойствие и пълнота, но то е и оная искрица, разпалваща огън в сърцата и караща ни да тръпнем в очакване на вълнуващи преживявания с любим човек! Среща, при която времето е спряло, а минава толкова бързо!!! Красива и жадувана, трепетно очаквана среща, която се помни дълго. Тези мигове са безценни, те са истински и все по-желани.
Времето и разстоянието нямат значение, не намаляват желанието, а го засилват. Някои го наричат любов. Аз не знам какво е! Знам, че го искам и искам, и искам...
Разстоянието няма дължина. Желанието е неизмеримо.
Друго исках да ти пиша. Това се получи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
Поздрави и от мен, много ми хареса! Пожелавам ти щастливо сбъднати мечти и красиво споделена любов! БЪДИ!
