Днес искам да ти кажа
"Чакат ни още тъй хубави дни..."
Когато си между живота и смъртта, дори само хипотетично, осъзнаваш много неща.
Звучи банално и изтъркано, но на никой не го пожелавам. Изпадаш в странно състояние. Страхуваш се. Отчайваш се. Разбираш колко си малък и незначителен, и колко си заблуден. Много бързо животът ти може да се преобърне и...дори да свърши.
Аз вярвам, че има друг, по-хубав живот, на по-доброто място, както го наричат. Вярвам в това, защото не може да няма продължение, под каквато и форма да е. Не може всичко да свършва с физическата смърт и просто да изчезнеш, да те няма. Трябва да има още нещо!
Съвсем естествено и оправдано, дори неволно, всеки прави някаква равносметка на живота си - какъв човек е всъщност, какво е постигнал, спечелил, загубил, колко е дал и получил, и какво иска най-много към момента.
Здравето е ценно и най-важно разбира се, то е приоритет, но за да е качествено и на задоволително ниво, трябват постоянни грижи. Опитвам се да кажа, че то не изисква само едното ядене, здравословно и не чак толкова, не е само задоволяване на неизбежните жизнено важни физиологични нужди, не е само осигуряване на спокойствие и пълнота, но то е и оная искрица, разпалваща огън в сърцата и караща ни да тръпнем в очакване на вълнуващи преживявания с любим човек! Среща, при която времето е спряло, а минава толкова бързо!!! Красива и жадувана, трепетно очаквана среща, която се помни дълго. Тези мигове са безценни, те са истински и все по-желани.
Времето и разстоянието нямат значение, не намаляват желанието, а го засилват. Някои го наричат любов. Аз не знам какво е! Знам, че го искам и искам, и искам...
Разстоянието няма дължина. Желанието е неизмеримо.
Друго исках да ти пиша. Това се получи.
© Таня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
О, Криси! Животът е тук и сега!Тук обичаме, страдаме, творим, даваме, радваме се, изобщо живеем!Радвам се, че сподели!
-
А аз искам да ти кажа, че това, което си написала, е най-истинската истина за живота, такъв, какъвто е, без маска и без грим, прекрасен и неповторим. Само тук, на нашета планета Земя, животът е това, което е - оригиналът. Навсякъде другаде ще сме само копие на това, което сме тук, там няма да е нито така истинско, нито така прекрасно. Там нито слънцето ще е истинско слънце, нито любовта ще е истинска любов, нито щастието ще е истинско щастие. Може и да греша, не знам, но това е моето субективно мнение.
Поздрави и от мен, много ми хареса! Пожелавам ти щастливо сбъднати мечти и красиво споделена любов! БЪДИ! -
Да, Донко ! Да ценим и пазим хубавите неща в този живот! За следващия ще мислим, като му дойде времето!
Ех, Виктор! ТОВА ме устройва!
Благодаря, Доче! Когато го писах, не мислех, как ще се получи...
Твърде вероятно и възможно, да, Бeззичен! Точно затова, животът ни трябва да е достатъчно хубав и смислен, да обичаме и бъдем добри хора.
Така е за съжаление, Вале! Сами се унищожаваме, разсипваме планетата Земя и целия живот на нея, а сме толкова безсилни и нищожни пред нея! Рано или късно, тя си отмъщава... -
А скалите, пясъците, планетите и звездите, които наричаме безжизнени, само защото не се подчиняват на нашето мислене, ами ако ние сме единствената грешка на природата, ами ако наистина няма нишо друго - тогава? Просто химични елементи, а някъде даже и тях може да ги няма - елементарни частици, кварки, глюон - и толкова... По-вероятно е да е така...
-
Хубаво се е получило
-
Браво Таня. И аз мисля, че има друг живот смъртта, но трябва да сюценим живота си и да се радваме на вълнуващите моменти.
-
Влюбвам се , не защото искам, а защото се случва! И няма-хубаво от това. Не искам да ми минава...Виктор!
Благодаря, Йордан! -
Много хубаво...поздрави!
-
Благодаря, Чоно!
-
Споделям, Таня! Поздрав!
-
Ooo! Благодаря, Таня!
-
http://www.youtube.com/watch?v=rBRjrTkPBi8
поздравче
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
