15 oct 2013, 20:37  

До безкрай

  Prosa » Cartas
1.5K 0 1
1 мин за четене

До безкрай

(на Иван)

 

      Времето отново спря. Сезоните вече не се въртят. За мен те са напълно еднакви... Нали във всичките те няма.

     Музиката вече не ме интересува. Всичката ми напомня за теб и във всяка песен виждам ТЕБ – силует от болка и любов...

      Еднообразно, сиво, студено... Точно така те няма навсякъде... Протягам се и да... – мога да те стигна... но така както те стигах преди – не мога.

      Болиш, а раната е моя. Не е за вярване, че мога и не мога да те имам.  А колко много си далеч и колко близо само.

      И да ни делеше само един път, едно проклето разстояние, а то винаги всичко ни е деляло един от друг. Всичко и нищо...

      Цял живот събираме парчета, останки – от себе си, от другите..., а с теб нищо не си разменихме, само си взехме...

      Часовникът тиктака... И тази година ще мине така... Поредна, безтебна... И така до безкрай... До безкрай няма да бъда своя, защото не съм и твоя... До безкрай ще се лутам в търсене на „someone like you”…  До безкрай... или до другия път, когато по малките часове чуя гласа ти... До безкрай или до следващия път, когато ще се разделим, без наистина да се разделяме... До безкрай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...