inakrein (Илияна Каракочева)
254 2291
Aug 31, 2014, 5:58 PM

Доктор за милиони 

  Prose » Narratives
1811 0 18
7 мин reading


В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в  големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в песъчливите улици  няколко пъти.

Във вторник самият Монка пристигна цял целеничък в здравната служба. Цялото село се изсипа пак на площада да види с очите си и да въздъхне с облекчение. Нямаше лъжа, нито измама. Имаха си доктор, и то не какъв да е, а внукът на най-умния човек в селото. Е, млад беше, ама ще се научи, успокояваха се хората. Наше момче е, няма да  ни обърка лекарствата.

В сряда опашката от хора пред кабинета засенчи дори тази за маслини и вносен прах за пране от миналия петък. Доктор Георгиев преглеждаше, пишеше рецепти, съветваше, даваше нареждания на сестрата и санитарката като истински Наполеон, което всички пациенти благоговейно одобряваха с едно: „Аферим, Монка, машшалах, баш като истински доктор си!“, от което на младия лекар му се изправи косата. Усети той, че  кръщението му на истински доктор в очите на хората предстои и се чудеше откъде ще дойде  мълнията. Пък тя, като всяко нещо в женски род, трясна и хрясна точно когато не очакваше.

В четвъртък следобед, изтощен и брадясал, докторът погледна пред вратата и въздъхна радостно, нямаше никого. И тъкмо затвори, дръжката на вратата сякаш сама се отвори и влезе баба Елефтера. Лекарят усети как лека студена пот  полепна по ризата му - знаеше характера, устата и навиците на съседката, която седна със скръстени ръце пред него и поглед, вперен в лицето му, сякаш очакваше като Исус да превърне водата във вино.

- Чедо, - започна тя – дупето съм ти бърсала, лангиди съм ти пържила, в теб ми е спасението.  – и замълча.

Доктор Георгиев пак усети мравки по гърба си и за по-голяма сигурност стисна слушалката.

-Трябва – възрастната жена така произнесе думата, че младият лекар преглътна – да дадеш хапчета на дядо Киро и да го убедиш да ги взема, докато е жив. Иначе – пак замълча за минута тя – ще се хвърля в реката.

Монката мълчеше и чакаше. Жената също мълчеше.

- Какви хапчета?  - накрая попита тихо той.

- Против мъжкарство – още по-тихо отговори тя.

Монката се вцепени. Ха сега де!  Стана и се разходи из стаята. Знаеше характера и на двамата. Ако послушаше баба Елефтера, дядо Киро щеше да му види сметката. Ако не я послушаше, отиде му името на доктор. Припомни си думите на стария си професор, че  лечението е магия - лекарства плюс общуване между лекар и пациент. Скъса ли се доверието, отиде коня в реката. Името му беше на конец.

- Ела утре сутринта, ще направя каквото  трябва – спокойно и уверено изпрати бабата навън и седна отчаян на стола.

След пет минути вратата се отвори с трясък и дядо Киро  застана в средата на кабинета с ръце на кръста.

- Оная чума  е била тук, аз знам защо, ама да знаеш, че ще ви извия вратовете и на двамата, само да ми извъртите тоя номер с хапчетата.

Докторът го гледаше намръщен, а дядото продължи:

- Даже искам да ми дадеш хапчета, нали знаеш, да мога повече – и се засмя като момче. Каква вдовица  дойде в горната махала! Гражданка, и по-младичка е от нашите чуми, и по-либерте – възрастния мъж направи жест с ръка.

Монката започна да се смее. От нерви, от безсилие, от младост. И внезапно една гениална мисъл се излюпи в главата му.

- Утре вечерта ела – ще ти дам  специални хапчета. – увери мъжът.

Старецът отвори уста да каже нещо, но замълча, изгледа заплашително доктора и си замина.

Цяла нощ младият човек се въртя в леглото и мисли. На просветляване пак се сети за стария си професор, който казваше, че всяка лъжа, която удължава живота на болния, е полезна. А тази, която спасява живота на лекаря, е необходима, допълни с ирония Монката.

Стана, прегледа какво има в наличност в чантата си и взе бързо решение. Насипа витамин Ц в едно шишенце и го затвори внимателно. Когато баба Елефтера дойде, ù го даде с уверението, че е точно каквото трябва. Когато вечерта дядо Киро пристигна, му обясни, че  хаповете, които са у баба Елефтера, са точно тези, които му трябват. Междувременно мина през къщата на вдовицата, за да ù каже, че дядо Кирил  много я харесва и ще отиде на другия ден да  прегледа асмата  ù за мана, като многозначително намигна.

 

Събота и неделя младият доктор живя като  върху  живи въглени.  Не посмя да отиде дори до селската кръчма да си вземе нещо за ядене. В корема му свиреха зурните на девет селски чалгии, но той лежеше на леглото и единственото, което си мислеше беше: “Ще ме бъде или няма да ме бъде?“

Отговорът дойде в понеделник сутринта. Начело на опашката стоеше баба Елефтерия с нещо завито в шарена кърпа. Лекарят изтръпна.  Щом влезе в кабинета, бабата разви бързо пакета – в нея се кипреше голяма купа мекички, поляти с домашен мед.  Тя  погледна  лекаря с обожание и тихо излезе. Към обяд влезе вдовицата. И тя носеше нещо, завито в шарена хартия. Разви го мълчаливо пред доктора – ароматът на кекс със смокинови резенчета изпълни кабинета. Жената  го погледна с обожание и излезе. Привечер дядо Киро се изтърси в кабинета, изправен като войник, и с многозначителна усмивка  хлопна на бюрото на лекаря шише с вино.

-Двайсетгодишно, с  букет от специални билки – и му намигна съучастнически.

Само за седмица славата на младия лекар обиколи всички села наоколо. Станеше ли дума за него, всички бяха единодушни:

- Златно момче, доктор за милиони – хвалеха го и жени, и мъже.

А докторът ги гледаше и се усмихваше. При толкова изпит витамин Ц - мъжете в селото грип нямаше да ги хване, докато са живи.

 

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Произведението е включено в:
Третата мория
inakrein (Илияна Каракочева) inakrein
Книги
Третата мория
BGN 15.00
  883  2  3 
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??