2 feb 2010, 21:02

Достатъчно силна

  Prosa
1.8K 1 3
2 мин за четене

 

Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.

Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая  в сърцето си толкова дълго време.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко болеше от всяка обидна дума, всеки  удар, всяка синина, всеки презрителен поглед. Аз нямах вина, но теб това не те интересуваше, нали ти бях под ръка.

Вече съм достатъчно силна, за да не пророня повече сълза за теб, защото не заслужаваш нищо. Подигра се с  мен, с любовта ми, с невинността ми. Това продължи прекалено дълго. Прекалено дълго бях играчка за теб.

  Вече съм достатъчно силна да ти кажа, че не съм онова момиче, с което правеше каквото си искаш. Ти разби сърцето ми,  живота ми на хиляди парченца… страдах не часове, не  дни, месеци, а години… не знаех дори, че мога да се възстановя след това, което ми причини.

  Как можа… аз ти дадох всичко, което имах… сърцето, душата си… всичко… След теб бях развалина… повредена стока... сянка на себе си… Търпях всичко… защото вярвах, че ще се промениш, надявах се, че ще те направя щастлива и любовта ми ще е достатъчна, за да бъда единствена за теб.

  Вече съм достатъчно силна, за да те погледна право в очите и да ти кажа колко съм се заблуждавала… ти си същият… продължаваш с твоите игри и да оплиташ други с лъжи. Знаеш ли… мъчно ми е за теб… животът ти е жалък… като теб самия. Няма нищо смислено в него… ти си прозрачен и елементарен. Умееш само да рушиш всичко след себе си… Доволен ли си от това, което си? От това, което ми причини? Вече няма значение… не искам да слушам повече лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да кажа, че животът ми без теб е по-добър… вече не боли… не мисля за теб… не те обичам… по-скоро те мразя: знаеш, границата е малка, а ти  я премина. Беше трудно, трябваше време да се взема в ръце и да започна всичко наново… ти не си част от живота ми… ти си част от миналото, за което не искам да си спомням никога.

  Сбогом, моя грешна, пагубна любов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...