2.02.2010 г., 21:02

Достатъчно силна

1.8K 1 3
2 мин за четене

 

Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.

Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая  в сърцето си толкова дълго време.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко болеше от всяка обидна дума, всеки  удар, всяка синина, всеки презрителен поглед. Аз нямах вина, но теб това не те интересуваше, нали ти бях под ръка.

Вече съм достатъчно силна, за да не пророня повече сълза за теб, защото не заслужаваш нищо. Подигра се с  мен, с любовта ми, с невинността ми. Това продължи прекалено дълго. Прекалено дълго бях играчка за теб.

  Вече съм достатъчно силна да ти кажа, че не съм онова момиче, с което правеше каквото си искаш. Ти разби сърцето ми,  живота ми на хиляди парченца… страдах не часове, не  дни, месеци, а години… не знаех дори, че мога да се възстановя след това, което ми причини.

  Как можа… аз ти дадох всичко, което имах… сърцето, душата си… всичко… След теб бях развалина… повредена стока... сянка на себе си… Търпях всичко… защото вярвах, че ще се промениш, надявах се, че ще те направя щастлива и любовта ми ще е достатъчна, за да бъда единствена за теб.

  Вече съм достатъчно силна, за да те погледна право в очите и да ти кажа колко съм се заблуждавала… ти си същият… продължаваш с твоите игри и да оплиташ други с лъжи. Знаеш ли… мъчно ми е за теб… животът ти е жалък… като теб самия. Няма нищо смислено в него… ти си прозрачен и елементарен. Умееш само да рушиш всичко след себе си… Доволен ли си от това, което си? От това, което ми причини? Вече няма значение… не искам да слушам повече лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да кажа, че животът ми без теб е по-добър… вече не боли… не мисля за теб… не те обичам… по-скоро те мразя: знаеш, границата е малка, а ти  я премина. Беше трудно, трябваше време да се взема в ръце и да започна всичко наново… ти не си част от живота ми… ти си част от миналото, за което не искам да си спомням никога.

  Сбогом, моя грешна, пагубна любов.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...