2 февр. 2010 г., 21:02

Достатъчно силна

1.8K 1 3
2 мин за четене

 

Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.

Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая  в сърцето си толкова дълго време.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко болеше от всяка обидна дума, всеки  удар, всяка синина, всеки презрителен поглед. Аз нямах вина, но теб това не те интересуваше, нали ти бях под ръка.

Вече съм достатъчно силна, за да не пророня повече сълза за теб, защото не заслужаваш нищо. Подигра се с  мен, с любовта ми, с невинността ми. Това продължи прекалено дълго. Прекалено дълго бях играчка за теб.

  Вече съм достатъчно силна да ти кажа, че не съм онова момиче, с което правеше каквото си искаш. Ти разби сърцето ми,  живота ми на хиляди парченца… страдах не часове, не  дни, месеци, а години… не знаех дори, че мога да се възстановя след това, което ми причини.

  Как можа… аз ти дадох всичко, което имах… сърцето, душата си… всичко… След теб бях развалина… повредена стока... сянка на себе си… Търпях всичко… защото вярвах, че ще се промениш, надявах се, че ще те направя щастлива и любовта ми ще е достатъчна, за да бъда единствена за теб.

  Вече съм достатъчно силна, за да те погледна право в очите и да ти кажа колко съм се заблуждавала… ти си същият… продължаваш с твоите игри и да оплиташ други с лъжи. Знаеш ли… мъчно ми е за теб… животът ти е жалък… като теб самия. Няма нищо смислено в него… ти си прозрачен и елементарен. Умееш само да рушиш всичко след себе си… Доволен ли си от това, което си? От това, което ми причини? Вече няма значение… не искам да слушам повече лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да кажа, че животът ми без теб е по-добър… вече не боли… не мисля за теб… не те обичам… по-скоро те мразя: знаеш, границата е малка, а ти  я премина. Беше трудно, трябваше време да се взема в ръце и да започна всичко наново… ти не си част от живота ми… ти си част от миналото, за което не искам да си спомням никога.

  Сбогом, моя грешна, пагубна любов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...