Feb 2, 2010, 9:02 PM

Достатъчно силна

  Prose
1.8K 1 3
2 min reading

 

Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.

Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая  в сърцето си толкова дълго време.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко болеше от всяка обидна дума, всеки  удар, всяка синина, всеки презрителен поглед. Аз нямах вина, но теб това не те интересуваше, нали ти бях под ръка.

Вече съм достатъчно силна, за да не пророня повече сълза за теб, защото не заслужаваш нищо. Подигра се с  мен, с любовта ми, с невинността ми. Това продължи прекалено дълго. Прекалено дълго бях играчка за теб.

  Вече съм достатъчно силна да ти кажа, че не съм онова момиче, с което правеше каквото си искаш. Ти разби сърцето ми,  живота ми на хиляди парченца… страдах не часове, не  дни, месеци, а години… не знаех дори, че мога да се възстановя след това, което ми причини.

  Как можа… аз ти дадох всичко, което имах… сърцето, душата си… всичко… След теб бях развалина… повредена стока... сянка на себе си… Търпях всичко… защото вярвах, че ще се промениш, надявах се, че ще те направя щастлива и любовта ми ще е достатъчна, за да бъда единствена за теб.

  Вече съм достатъчно силна, за да те погледна право в очите и да ти кажа колко съм се заблуждавала… ти си същият… продължаваш с твоите игри и да оплиташ други с лъжи. Знаеш ли… мъчно ми е за теб… животът ти е жалък… като теб самия. Няма нищо смислено в него… ти си прозрачен и елементарен. Умееш само да рушиш всичко след себе си… Доволен ли си от това, което си? От това, което ми причини? Вече няма значение… не искам да слушам повече лъжи.

  Вече съм достатъчно силна, за да кажа, че животът ми без теб е по-добър… вече не боли… не мисля за теб… не те обичам… по-скоро те мразя: знаеш, границата е малка, а ти  я премина. Беше трудно, трябваше време да се взема в ръце и да започна всичко наново… ти не си част от живота ми… ти си част от миналото, за което не искам да си спомням никога.

  Сбогом, моя грешна, пагубна любов.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...