4. Летар
Когато драконът премина през Георг и той придоби неговите мъгляви черно-бели оттенъци, корените на дървото се изтръгнаха от меката почва, обвиха тялото му и го отведоха там, където той можеше да види, че има, има нещо друго освен дракони. Докато светът съществуваше сега, Георг беше отведен назад във времето, назад и надолу. Той потъна с корените. Избледнелите му черно-бели призрачни дрехи изчезнаха в тревата, а нежните й стръкчета дори не помръднаха.
Усещането беше като влага, полепнала по тялото. Миниатюрните й капчици преминаваха през кожата и го караха да се чувства разделен на атомите си. Докато очите му бяха отворени, размазани цветове се биеха в бързотичащи ленти. Той натисна надолу клепачите си – рефлексът да следи тази хаотична гама беше уморителен и неудържим. Потъването продължаваше. Усещаше го с въздушната струя, преминаваща през него, от която косата му – влажна и права – стърчеше нагоре като в стилистична прическа. И нямаше никакъв звук. Звуците се появиха, когато ...