6 may 2007, 10:52

Другарката Иванова, приятно ми е.

  Prosa
1.2K 0 8
2 мин за четене
 

Дзъррррррррррр


  • - Добър ден, другарко. Соколов от общината, от отдел жилищно настаняване. Търся домоуправителя на входа.
  • - Ах, добър ден другарю Соколов! Много се радвам да се запознаем. Заповядайте, влезте!
  • - А, не благодаря, другарко.
  • - Другарката Иванова, приятно ми е. Ама, заповядайте, да пием по едно кафенце поне.
  • - Не, благодаря Ви, другарко Иванова, наистина. По работа съм и исках да ви попитам за домоуправителя... кой е, къде живее?
  • - Ах, да, разбирам, а той за какво Ви трябва?
  • - По работа, другарко, по работа. Трябва ни информация.
  • - А, да, да, разбирам... ама, защото от както станаха тези работи около него... нали разбирате?
  • - Че какво толкоз е станало?
  • - Ами как? Откраднал от завода купища касетки с нектар, от този за износ, който е. Сега другаря Нешев от районното каза, че ще го смени с друг. Нямало да е домоуправител повече. Сигурно ще изберат моя съпруг. Нямате си на представа какъв честен човек е. На мравката път прави. Той работи в мебелната фабрика, в цеха за холните гарнитури. Ако искате, може да Ви запази една от белите, да не чакате ред, защото мъжът ми каза, че няма да стигнат за всички и много хора ще отпаднат от списъците. Но елате, влезте, да пийнем по кафенце и ще Ви обясня всичко. Ние живеем тук от самото начало и познаваме всички. А и аз съм като мъжа ми. Виждате, че съм честна жена и да Ви кажа, другарю Соколов, не съм клюкарка, но мога да Ви кажа за всички от входа, за да си свършите работа, нали разбирате? Ето, Драгоманова, от третия етаж, по цял ден лети у Хаджиева... била многодетна майка, няма що! Тя първа е картотекирана в общината като крайно нуждаеща се... Да я питам, каква и е нуждата? Тясно им било... Изпратила е децата по де що баби има, а тя седи у Хаджиева по цял ден и чака голямата познавачка да и предскаже на кафе кога ще и дадат многостаен апартамент. А Николова ги събира тука цялата рода, да чакат комисия, та като ги проверят, да видят как са се нагъчкали един върху друг, а после си заминават и тя остава да живее сама. Шашми, шашми, другарю Соколов. Не можете да си представите до къде е стигнало нахалството на хората. И за вход не плащат като идват у Николова. На гости били! За пред нас, иначе искат да излъжат такива мили другари от общината, като Вас, другарю Соколов. А пък Софрониев от шестия етаж си пуснал квартиранти! Представяте ли си, другарю Соколов? Хем им взема парите, хем и ще го придвижат в списъците за жилище напред, а такива честни хора като нас ще се чудят какво да правят? Ние знаете ли колко хора живеем, другарю Соколов? И зетове и снахи... Хм, хм... Не ми е лесно, да знаете. Добре, че сте толкова мил другар. Кажете ми, другарю Соколов, защо все честните и добри хора страдат, кажете ми? Тук, в целия вход, ние сме най-доброто семейство и все не ни върви. Вижте, другарю Соколов, тази бялата гарнитура направо ще я получите подарък от мене и моя съпруг. И превоза ще е от нас! Вие сте толкова симпатичен другар! Но, моля Ви, обърнете внимание, от кога съм подала молба...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си малка, за да познаваш онова време, а имам чувството, че идваш от там. Да, така беше! Наистина така беше. Харесва ми!
  • И на мен ми се връзва като ...Ястребовски, или ...Мисирков. Не знам кога ще изреве тая Иванова /тя да не е от "Дами канят", ма како/ Супер си!
  • Тя тази Иванова е нещо като "Не съм от тез' как' Сийке, ама да ти кажа..." Ама и ти описваш, като че ли си подслушвала зад отстрещната врата на етажа! Браво! Умееш да веселиш читателите си! Поздрави!
  • Иванова много сладкодумна ще дойде.Тая ще да е от наш'те. То какво стана? Другарю,господине,...господарю. Соколов от общината де.
    Браво, Мими!!!
  • Мъъъъъъъър!Писанка!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...