6.05.2007 г., 10:52

Другарката Иванова, приятно ми е.

1.2K 0 8
2 мин за четене
 

Дзъррррррррррр


  • - Добър ден, другарко. Соколов от общината, от отдел жилищно настаняване. Търся домоуправителя на входа.
  • - Ах, добър ден другарю Соколов! Много се радвам да се запознаем. Заповядайте, влезте!
  • - А, не благодаря, другарко.
  • - Другарката Иванова, приятно ми е. Ама, заповядайте, да пием по едно кафенце поне.
  • - Не, благодаря Ви, другарко Иванова, наистина. По работа съм и исках да ви попитам за домоуправителя... кой е, къде живее?
  • - Ах, да, разбирам, а той за какво Ви трябва?
  • - По работа, другарко, по работа. Трябва ни информация.
  • - А, да, да, разбирам... ама, защото от както станаха тези работи около него... нали разбирате?
  • - Че какво толкоз е станало?
  • - Ами как? Откраднал от завода купища касетки с нектар, от този за износ, който е. Сега другаря Нешев от районното каза, че ще го смени с друг. Нямало да е домоуправител повече. Сигурно ще изберат моя съпруг. Нямате си на представа какъв честен човек е. На мравката път прави. Той работи в мебелната фабрика, в цеха за холните гарнитури. Ако искате, може да Ви запази една от белите, да не чакате ред, защото мъжът ми каза, че няма да стигнат за всички и много хора ще отпаднат от списъците. Но елате, влезте, да пийнем по кафенце и ще Ви обясня всичко. Ние живеем тук от самото начало и познаваме всички. А и аз съм като мъжа ми. Виждате, че съм честна жена и да Ви кажа, другарю Соколов, не съм клюкарка, но мога да Ви кажа за всички от входа, за да си свършите работа, нали разбирате? Ето, Драгоманова, от третия етаж, по цял ден лети у Хаджиева... била многодетна майка, няма що! Тя първа е картотекирана в общината като крайно нуждаеща се... Да я питам, каква и е нуждата? Тясно им било... Изпратила е децата по де що баби има, а тя седи у Хаджиева по цял ден и чака голямата познавачка да и предскаже на кафе кога ще и дадат многостаен апартамент. А Николова ги събира тука цялата рода, да чакат комисия, та като ги проверят, да видят как са се нагъчкали един върху друг, а после си заминават и тя остава да живее сама. Шашми, шашми, другарю Соколов. Не можете да си представите до къде е стигнало нахалството на хората. И за вход не плащат като идват у Николова. На гости били! За пред нас, иначе искат да излъжат такива мили другари от общината, като Вас, другарю Соколов. А пък Софрониев от шестия етаж си пуснал квартиранти! Представяте ли си, другарю Соколов? Хем им взема парите, хем и ще го придвижат в списъците за жилище напред, а такива честни хора като нас ще се чудят какво да правят? Ние знаете ли колко хора живеем, другарю Соколов? И зетове и снахи... Хм, хм... Не ми е лесно, да знаете. Добре, че сте толкова мил другар. Кажете ми, другарю Соколов, защо все честните и добри хора страдат, кажете ми? Тук, в целия вход, ние сме най-доброто семейство и все не ни върви. Вижте, другарю Соколов, тази бялата гарнитура направо ще я получите подарък от мене и моя съпруг. И превоза ще е от нас! Вие сте толкова симпатичен другар! Но, моля Ви, обърнете внимание, от кога съм подала молба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си малка, за да познаваш онова време, а имам чувството, че идваш от там. Да, така беше! Наистина така беше. Харесва ми!
  • И на мен ми се връзва като ...Ястребовски, или ...Мисирков. Не знам кога ще изреве тая Иванова /тя да не е от "Дами канят", ма како/ Супер си!
  • Тя тази Иванова е нещо като "Не съм от тез' как' Сийке, ама да ти кажа..." Ама и ти описваш, като че ли си подслушвала зад отстрещната врата на етажа! Браво! Умееш да веселиш читателите си! Поздрави!
  • Иванова много сладкодумна ще дойде.Тая ще да е от наш'те. То какво стана? Другарю,господине,...господарю. Соколов от общината де.
    Браво, Мими!!!
  • Мъъъъъъъър!Писанка!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...