10 мин за четене
Бай Иван се разхождаше бавно из корабчето “Приста“. Вечерната му разходка бе рутинна, не безцелна. Не можеше да пусне посетителите, желаещи да вечерят на борда, без да се е убедил, че всичко е както трябва - чистотата, подредбата и не на последно място, да не липсва нищо в кухнята на добрата, усмихната Елза. Постави и по една червена роза в малките, изящни вазички, украсяващи всяка маса. Погледна всяко ъгълче, всеки детайл и когато беше вече напълно сигурен, че всяко нещо е на мястото си и нищо не можеше да провали вечерта, усмихна се на сервитьора, който му се падаше и внук, и отвори вратите. Хората, както винаги, влизаха спокойно и му се усмихваха дружелюбно. Някои разменяха по няколко думи с капитана, когото познаваха от много години и на чието бяло- синьо, красиво и уютно корабче, вечеряха и си правеха разходки по Дунава често. Много от гостите на “Приста” бай Иван чувстваше като свое семейство. Техните радости и болки бяха и негови. А тази вечер беше специална, празнична, и той ус ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse