Дупката пр 3 Тестът

      Регистрирах се естествено, приложих всичките си активи като квалификация, стаж, дисертация .. след което веднага получих съобщение:

..’Благодаря ви за участието. Вие сте регистриран под номер 81235. Поканваме ви да се явите в следващия вторник на Централния стадион, когато ви е удобно за вас’ 

      И ... следващия вторник, 10 часа сутринта се бях наредил на огромната опашка пред сектор А. Бях смазан от огромното количество лечители на души, някои даже се виждаха да си носят броеници и амулети. Аз си бях взел само краткото издание на моята дисертация. 

      Опашката вървеше бързо – явно администраторите бяха предвидили всичко. На игрището беше построен лабиринт в който кандидатите се разхождаха без ред, по собствено желание. Отдалеч виждах изхода на лабиринта, където красавици раздаваха на излизащите по една студена гола вода и ментово бонбонче, обаче с прелестна усмивка. Вече вътре – започваше дълъг коридор където за всеки минавайки пред някоя от вратите или светваше стрелка да продължи нататък или се отваряше. Една от вратите все пак ме пропусна, озовах се в друго по-малко помещение пак с множество врати. Изискваното при тях беше да се завъртиш и да подскочиш ... следващите пропускаха ако направиш достатъчно откачена физиономия ... следваха .... ... всякакви тестове с танци, видеоигри, където се стреляха, караха бързи коли, летяха .. направо като в Луна Парк ... по нататък ти се показваха първата част на популярен виц и трябваше да довършиш, ако го знаеш ... накрая имаше просто десеттина врати с нарисувани картинки – емотикони ... пиктограми .. снимки на зверове и митологични същества. Амиии – натиснах дръжката на една от тях без никакви знаци и ... влязох.

      Резето зад мен щракна. Стаята имаше само една врата с надпис ‘Изход’, няколко пейки и столчета. Вътре се бяхме събрали десеттина, на пръв и втори поглед все еднакви и вероятно с еднакъв умствен багаж. Нещо ми стана подозрителен този надпис, седнах на едно столче и зачаках ... незнаех какво. Изрядко имахме нови посетители, ама бях вече стигнал до фазата на апатията, та не ги разгледах. После ...постепенно конкурентите ми започнаха да стават нервни, започна се с единични думи , после емоционални изречения, после оживена дискусия на професионална тема, страстите се разгаряха, когато всеки започна да обобщава теста и да прави тежки заключения, някои започнаха да размахват ръце и с тяхна помощ да утвърждават правото им да бъдат единствени и избрани,  чуха се и приказки за някаква конспитация с парите, за някакви опити с мишки и проектът UNIVERSE 25 ... замалко и аз да се включа в словесно – юмручната дискусия, ама практиката ми в лудницата си каза думата, когато се сетих за тънката граница межди психиатри и психопати. Опитах се да дръпна един побойник от друг яростен психолог или по - вероятно психопат, получих тупаник и от двамата и се отказах. Седнах си на мястото и плахо се опитвах да минимизирам пораженията ... с променлив успех предотвратих нечия загуба на зъб и око ... Най – запалените заявиха, че им е писнало и почти групом преминаха пред изхода. Атмосферата се поуспокои, но започна нещо друго – един ритмично размахваше ръце и безмълвно  си тресеше главата, друг си беше извадил амулета и плашеше с него всички стени, трети – с броеницата ... един се примъкна до мен и ми зашепна неговата си теория за Големия Взрив ...

      Вече с мъка се удържах намясто, когато напипах в джоба си моята си дисертация на тема... Ха – вероятно дизайнерите на лабиринта са я чели – ‘Търпението и любовта’ .. Ей тъй, зарових се в нея, вече като подопитно зайче и тъкмо достигнах до главата ‘Граници на търпението и любовта’, вратата се отвори и няколко прекрасни девойчета се спуснаха към нас, прегърнаха ни страстно и като непрестанно се извиняваха с някаки технически трудности. Бяхме останали петтима. Странно как не бях забелязал, но тези с броеницата и амулета ги нямаше ,... да де , и още няколко.

      Оставиха ни известно време да се съвземем от шока като ни предожиха меки дивани, храна и напитки, а за душата ни показваха наживо изхода на лабиринта ... такова нещо не бях виждал –тълпата беше успяла да счупи няколко от оградите, имаше огромно меле както на мач по ръгби, някои се бяха покачили върху кофи за боклук и призоваваха всички да подадат съдебен иск за издевателство и тормоз от администраторите ...

      После на всеки от нас петтимата ни раздадоха по някакви специални плащове, шапки и очила и ни вкараха в една тъмна зала. Това, което помня бяха страхотните форми на жени, индийски танци и разкошната обстановка. Незнам как свърши този тест, но когато светнаха лампите и си свалих очилата видях, че сме останали само двама.

      В стаята влезе изискан възрастен господин, застана срещу всеки от нас за по няколко минути и след дългата пауза каза: 

      - Много се радвам да ви поздравя с издържането на теста. Надявам се, че ще се сработим. Починете си седмица и когато сте готови заповядайте да се запознаете детайлно с работата, да обсъдим моята оферта и ако приемате да си стиснем ръцете .

....