Дупката пр 3 Тестът
Multi-part work « to contents
Регистрирах се естествено, приложих всичките си активи като квалификация, стаж, дисертация .. след което веднага получих съобщение:
..’Благодаря ви за участието. Вие сте регистриран под номер 81235. Поканваме ви да се явите в следващия вторник на Централния стадион, когато ви е удобно за вас’
И ... следващия вторник, 10 часа сутринта се бях наредил на огромната опашка пред сектор А. Бях смазан от огромното количество лечители на души, някои даже се виждаха да си носят броеници и амулети. Аз си бях взел само краткото издание на моята дисертация.
Опашката вървеше бързо – явно администраторите бяха предвидили всичко. На игрището беше построен лабиринт в който кандидатите се разхождаха без ред, по собствено желание. Отдалеч виждах изхода на лабиринта, където красавици раздаваха на излизащите по една студена гола вода и ментово бонбонче, обаче с прелестна усмивка. Вече вътре – започваше дълъг коридор където за всеки минавайки пред някоя от вратите или светваше стрелка да продължи нататък или се отваряше. Една от вратите все пак ме пропусна, озовах се в друго по-малко помещение пак с множество врати. Изискваното при тях беше да се завъртиш и да подскочиш ... следващите пропускаха ако направиш достатъчно откачена физиономия ... следваха .... ... всякакви тестове с танци, видеоигри, където се стреляха, караха бързи коли, летяха .. направо като в Луна Парк ... по нататък ти се показваха първата част на популярен виц и трябваше да довършиш, ако го знаеш ... накрая имаше просто десеттина врати с нарисувани картинки – емотикони ... пиктограми .. снимки на зверове и митологични същества. Амиии – натиснах дръжката на една от тях без никакви знаци и ... влязох.
Резето зад мен щракна. Стаята имаше само една врата с надпис ‘Изход’, няколко пейки и столчета. Вътре се бяхме събрали десеттина, на пръв и втори поглед все еднакви и вероятно с еднакъв умствен багаж. Нещо ми стана подозрителен този надпис, седнах на едно столче и зачаках ... незнаех какво. Изрядко имахме нови посетители, ама бях вече стигнал до фазата на апатията, та не ги разгледах. После ...постепенно конкурентите ми започнаха да стават нервни, започна се с единични думи , после емоционални изречения, после оживена дискусия на професионална тема, страстите се разгаряха, когато всеки започна да обобщава теста и да прави тежки заключения, някои започнаха да размахват ръце и с тяхна помощ да утвърждават правото им да бъдат единствени и избрани, чуха се и приказки за някаква конспитация с парите, за някакви опити с мишки и проектът UNIVERSE 25 ... замалко и аз да се включа в словесно – юмручната дискусия, ама практиката ми в лудницата си каза думата, когато се сетих за тънката граница межди психиатри и психопати. Опитах се да дръпна един побойник от друг яростен психолог или по - вероятно психопат, получих тупаник и от двамата и се отказах. Седнах си на мястото и плахо се опитвах да минимизирам пораженията ... с променлив успех предотвратих нечия загуба на зъб и око ... Най – запалените заявиха, че им е писнало и почти групом преминаха пред изхода. Атмосферата се поуспокои, но започна нещо друго – един ритмично размахваше ръце и безмълвно си тресеше главата, друг си беше извадил амулета и плашеше с него всички стени, трети – с броеницата ... един се примъкна до мен и ми зашепна неговата си теория за Големия Взрив ...
Вече с мъка се удържах намясто, когато напипах в джоба си моята си дисертация на тема... Ха – вероятно дизайнерите на лабиринта са я чели – ‘Търпението и любовта’ .. Ей тъй, зарових се в нея, вече като подопитно зайче и тъкмо достигнах до главата ‘Граници на търпението и любовта’, вратата се отвори и няколко прекрасни девойчета се спуснаха към нас, прегърнаха ни страстно и като непрестанно се извиняваха с някаки технически трудности. Бяхме останали петтима. Странно как не бях забелязал, но тези с броеницата и амулета ги нямаше ,... да де , и още няколко.
Оставиха ни известно време да се съвземем от шока като ни предожиха меки дивани, храна и напитки, а за душата ни показваха наживо изхода на лабиринта ... такова нещо не бях виждал –тълпата беше успяла да счупи няколко от оградите, имаше огромно меле както на мач по ръгби, някои се бяха покачили върху кофи за боклук и призоваваха всички да подадат съдебен иск за издевателство и тормоз от администраторите ...
После на всеки от нас петтимата ни раздадоха по някакви специални плащове, шапки и очила и ни вкараха в една тъмна зала. Това, което помня бяха страхотните форми на жени, индийски танци и разкошната обстановка. Незнам как свърши този тест, но когато светнаха лампите и си свалих очилата видях, че сме останали само двама.
В стаята влезе изискан възрастен господин, застана срещу всеки от нас за по няколко минути и след дългата пауза каза:
- Много се радвам да ви поздравя с издържането на теста. Надявам се, че ще се сработим. Починете си седмица и когато сте готови заповядайте да се запознаете детайлно с работата, да обсъдим моята оферта и ако приемате да си стиснем ръцете .
....
© Пламен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Щур, обещавам, че ще те носиме на ръце, ама си отвори поне едното уше , иначе ще се наложи да ни предаваш натвореното от теб бурканче с мед на нас за публикуване
Вал - амиии - както ти харесва. Имаш богат избор на персонажи, добавяй, махай, надявам се да те позная някъде из разказите и да те спра да пием по боза от 6 -
Вал, материалът е изключително чуплив, така че 'както пише на рекламите за бира - 'чукайте' разумно и с удоволствие а ,да , процедурата се прави върху последния публикуван разказ , за да не се омешаме
-
Пламене, престани, ще падна от стола от смях
-
Боже, боже, в каква компания съм попаднал Щур не е играла белот (с козовете), ама да изгледа филмче за покерджийте - те задължително крият по няколко аса в ръкава. За синините - така, както сте седнали - над полето в което си пишете коментарите в момента, има каренце 'създай' - щраквате върху него и ви се появява падащо меню, където има 'вдъхновено ...' - щраквате върху него > проза, като малко по-надолу има 'проза' - чукайте я и , излиза ви полето за нова приказка - тиквате и чавка на 'Произведението се публикува на части', като подразбиране пише - 'това ще е първата част' , .. чуквате върху този надпис и пишете 'Дупката' ..веднага отдолу излиза синя лента. където пише 'jonnnn Дупката' - кликвате върху този СИН надпис и сте готови да си пишете .... ... голямо мазало ще стане, обаче ще е fun
-
Ауу, сори, взела съм ти писалката
-
Кога успя да я посиниш тая дупка? Стига ме разсмива, бе
-
И още нещо - поне доколкото се оправям в тази страница, ако ще пишете нещо, моля запазвайте номерацията в заглавието и добавяйте с поленцето отдолу 'създай - вдъхновено произведение - проза - Произведението се публикува на части - в полето пишете Дупката и щраквате на посинената част ... после вие си знаете
-
Козове или косове хахах
Коз - мъжка коза :р И при козите май има трети пол -
Хм, незнам, ще видим, за сега се старая да я обая търпеливо, но в основното съдържание ме няма поне засега
... скрил съм няколко козове в ръкава -
Не! Не мога да те обидя така, не си бройка
-
Щур, надявам се на едно кръгче с тебе на планера , pls, брой ме
-
Добре, елитнико Но не ти обещавам праведни пътища
-
Всъщност май първоначалната ми идея беше нещо такава. милиардерът е хитра лисица и засега е избрал двама психиатри, но вероятно има в запас и още някой друг. Заплюйте си персонаж и действайте. И за да не кривнете много, започвайте, ама след Пролог 4 - ще имате насока в Пролозите, за което ще съм ужасно доволен, а също така и в Д.О.З. ите И прочетете забележките на авторите на 'Сърцата на тримата' https://chitanka.info/text/5253-syrtsata-na-trimata
-
Искаш ли да си направим конкурс? Аз, ти и Гедеон? Всеки ще напише разказ "Дупката", ама плитка дупка. Ще е забавно, а и може да ти даде идеи за основната дупка.
-
Благодаря за коментарите, не бях оплют силно
-
Това е самата истина. Пролог и туп - това е дупката. "Туп" е края на дупката, няма повече, щото не е тунел, а дупка.
-
Ее, кратко и хумористично изключва ли емоционално? Колкото до пролога, какво те притеснява? То в дупките е така, огромната част от всяка дупка е пролог Колкото по-дълбока ти е дупката, толкова по-дълъг пролог има
-
Щур_чо, играеш нечестно ! Препоръча ми кратко и хумористично , после се възмути от липсата на емоции. И сега направо ме напъха и затънах в дупката, защото Прологът се очертава многократно по-голям от Съдържанието (за сега), формата - като отделни сцени за филмиране, трендът - 'Розамунде Пилхнер в Корнуол' ... Мразя многотомниците
-
Не знам кое му е било надолу или нагоре, но тази част е много креативна
-
Прочетох всичко дотук и мога само да те поздравя Това се очертава, като една много луда дупка! Стилът ти е супер, въображението мега супер. Тази част е най-добрата засега, беше ми изключително интересна. Невероятно изобретателен си Много е забавнооо
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
