Душа на Воин - книга трета (Глава шеста) 6

Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси  Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му бе будна и стоеше до малката, дървена, сгъваема маса в отсрещния край на широката им палатка, загърната само в космата кожа. Нежната, лилавееща кожа на рамото и гърбът й, както и дългите русо-бели коси, вързани на опашка, бяха прекрасна първа  гледка за деня.

- Прекрасна си! - промълви нежно Грен.

- А! Буден си! Ласкаеш ме мили , а едвам си отворил очи! -отвърна тя и завъртя глава към него усмихната доволно. После продължи:

- Един от хората на Корнел ми донесе плодове от някакви храсти в полята, преди да приключи нощния си пост! Набрали са ги вчера ! Изглеждат чудесно! Искаш ли? Има и студено месо от снощи, но мисля че и така ще е вкусно!

-Добре, звучи! Нека закусим! - отвърна й мъжът, стана и обу панталона си и също се загърна с една кожа , защото още беше доста хладно.

Двамата избраници седнаха край масата на столчетата  си , които бяха доста ниски и неудобни, но те така или иначе прекарваха повечето от деня в път. Грен се хранеше с апетит и погледна към Лиза, която тъкмо сложи малкото червено плодче в устата си и се засмя мило. Мъжът бе мислил за нещо и поде разговор:

-Харесвам , Корнел и народа му! - рече воинът. - Мисля, че може да му се има доверие! Изглежда ми добронамерен и искрен! Мислиш ли, че ще е добре за него и подчинените му да им кажем повече за положението, в което се намираме и ние и те, заради чудовището, към което сме се отправили?

- И аз ги харесвам много Грен, но незнам... Едва ли ще се повтори ситуацията със Щърм, Корнел е съвсем различен... Просто мисля, че ще е най-добре да ги помолим да ни заведат до тази пещера, където казват, че се подвизава другият избраник и да ни оставят да влезем сами и да се опитаме да го надвием. Как може да им помогне, на пръв поглед налудничавият ни разказ за божествени надпревари и магични гривни... Незнам...

- Ами ако знаят нещо, Лизи? Нещо което може да ни е полезно... В първите си дни в този свят бях отведен при една на пръв поглед невзрачна и некадърна врачка, която знаеше за гривните от някакво старо предание. Ако споделя с Корнел може да научим нещо ново... ,нещо което народът му да помни или да е съхранил...

- Аз няма да те спра, ако искаш да му се довериш, мили! Но  мисля, че за сега имаме това, от което се нуждаем! Мисля, че ни водят към друг избраник! Това ми казва интуицията ми! Виждаш, че те не знаят нищо повече от нас за този мистериозен звяр!

- Добре, така да бъде! Фокусираме се върху чудовището в джунглите! След като го убием ще мислим за напред! А кой знае , нещо може да изскочи до тогава...

Отвън се чу висок мъжки глас :

- Мис Лиза! Мистър Грен! Започваме да се стягаме за тръгване! След десет минути ще дойдат хора да ви помогнат да съберете и натоварите принадлежностите си!

-Добрееее! Ще се приготвим! - подвикна магьосницата в отговор. - Мисля днес да яздим заедно!

- Охоооо! Добре! Мисля, че за пръв път ще ви видя на кон , милейди! - отвърна й мъжът широко усмихнат. - Дано знаете магия, която да ви предпази при падане по гръб!

Лиза се ядоса на шега и скочи върху любимия си, като се опитваше да го пребори и да го цапне през лицето , но бе бързо надвита и се отпусна сразена в мощните му ръце, за да бъде обсипана с порой от целувки.

Скоро всичко което носеха , заедно с палатката им беше събрано и натоварено на една каруца и повито внимателно. Грен  каза на Корнел, че Лиза ще язди днес с него и командирът бе предложил мястото й да заеме раненият Дък. Той бе занесен до каляската, с много сподавен смях и шегички, че ще се вози вътре като някоя изискана дама, докато ловецът не се почувства наистина  засегнат и не викна в лицето на единият си другар, който се уплаши не на шега и всички бързо млъкнаха. На Лиза пък доведоха една снежно-бяла , прекрасна кобила, на която бяха сложили  най-мекото седло с възглавница, което имаха. Магьосницата се зарадва много на красивото  животно и започна да го гали и да му говори нежно и приятелски. После я яхна плахо и неумело , под погледа на Грен, който едвам сдържаше смехът си. “Как може да не се е научила да язди?”-помисли си той.

Великата магьосница  и лечителка от Спелтън, водеше със видим страх животното с поза на седлото , която издаваше огромното й неудобство. Любимият й се сдържа едвам, да не каже многото подигравателни мисли, които минаха през умът му и реши да я окуражава, вместо това:

- Не се тревожи толкова! Отпусни се и кобилата също ще е по-спокойна! Могат да усетят, когато ездачът не ги води уверено! Просто ти трябва повече  практика! До края на деня, ако не си счупиш врата, ще си се научила да яздиш! - не се сдържа воинът и прихна в смях.

- Стига, Грен! Наистина е страшно! Престани! - отвърна му  тя с яд.

-Виж! - рече мъжът и вдигна жребецът си на задните му крака и той изцвили силно. После го пришпори напред с цялата му бързина и се отдалечи на тридесет метра от Лиза, която зяпаше в него. След това рязко го спря и отби в дясно , направи бързо завой назад и след секунди бе отново до приятелката си, която продължаваше да се бори със страха и неудобството си.

- Фукльо! - рече му тя. - Да видим как ще се справиш, ако легна болна и трябва да ми приготвиш някоя сложна отвара за да ме спасиш!

Двамата прихнаха в силен смях и продължиха да яздят заедно по широкия път на югозапад. След половин час далеч, далеч напред на хоризонта се появиха високи, огромни, зелени планини с ниски облаци, в които се криеха върховете им.

- Гористите планини на нашите джунгли, драги мои! Имаме още няколко дни път! - викна им Корнел развълнуван, докато Грен се възхищаваше на величествената гледка.