Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му бе будна и стоеше до малката, дървена, сгъваема маса в отсрещния край на широката им палатка, загърната само в космата кожа. Нежната, лилавееща кожа на рамото и гърбът й, както и дългите русо-бели коси, вързани на опашка, бяха прекрасна първа гледка за деня.
- Прекрасна си! - промълви нежно Грен.
- А! Буден си! Ласкаеш ме мили , а едвам си отворил очи! -отвърна тя и завъртя глава към него усмихната доволно. После продължи:
- Един от хората на Корнел ми донесе плодове от някакви храсти в полята, преди да приключи нощния си пост! Набрали са ги вчера ! Изглеждат чудесно! Искаш ли? Има и студено месо от снощи, но мисля че и така ще е вкусно!
-Добре, звучи! Нека закусим! - отвърна й мъжът, стана ...