След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя бе предимно равнинна , с ниска жълтеникава трева , може би две педи висока, като на места имаше малки острови от дървета и храсти. Дърветата бяха с дебели стволове, с бяла кора и сферични зелени, широколистни корони, които се издигаха на десетина - петнадесет метра от земята, а гъстите бодливи храсти, в техните основи бяха колкото един човешки бой. Слънцето беше в най- високата си точка в небето и напичаше и светеше ярко. Беше топло, но приятен, хладен ветрец подухваше от време на време и Грен се чувстваше доста добре и комфортно. В миг Корнел започна да издава заповеди на хората си и да вика:
- Хайде, драги господа и дами! Днес ще направим лагер по от рано, защото ще има ловна група, както знаете! Опънете палатките и шатрите и запалете огньове! Ще се върнем с прясно месо след няколко часа!
Грен, на своя кон, започна да се приближава към командира и още четирима човека, също на коне, за обещания лов, а останалите подчинени на Корнел започнаха да разтоварват каруците , да опъват палатки и да палят лагерни огньове.
- Господарю, Грен! - рече мъжът от джунглите и кимна на избрания воин. - Днес ще ловуваме тервове! Пратих мистър Дък да огледа района и той е открил и проследил едно доста голямо стадо от зверовете. Те са сравнително едри тревопасни, с много дебела и яка кожа , както и рога, от които по-добре да се пазите! Не се убиват лесно, но пък месото, с което ще се върнем, ще е в изобилие и е адски вкусно особено когато е прясно опечено и приготвено! А от кожата на животните стават чудесни леки брони и щитове ! На мен поне ми писна да ям сушени яксове. - рече Корнел и се ухили на хората си. - А на вас момчета?
Ловците от джунглите започнаха да подвикват развълнувано.
- Точно така, драги приятели! Тази вечер ще хапнем обилно от улова ни , ако Боговете са с нас!
Много от воините изправиха конете си на задни крака и подсвирнаха силно с пръсти в устите .
- Дръжте , господарю Грен! - рече слабичкият, прегърбен командир и хвърли на избрания воин едно копие. То бе към три метра и с дълго стоманено острие. Мъжът го грабна ловка и му кимна.
-Мистър Дък, водете ни към тервовете! - рече Корнел на един от хората си , който също му кимна в съгласие и пришпори конят си с копие в ръката. Грен и останалите поеха след него с цялата бързина на мощните животни, които бяха яхнали. Избраният от Божеството мъж погледна бързо назад към каретата и видя своята любима Лиза да гледа след него усмихната и да му маха с ръка. Той й махна кратко и изчезна през полята след другите ловци.
Бяха яздили бързо около половин час, в посока юг, по следите които бе открил ловеца, когото наричаха Дък. Той бе чернокож , с буйна, къдрава, черна брада , с гладко обръсната, гола глава както и с облекло от съшити кожи от различни животни. В големи дупки в ушите и под долната му устна имаше намушкани доста обемисти зъби от някакъв звяр, който най - вероятно мъжът бе убил и взел за трофей.
Ловецът яздеше уверено напред и ги заведе до огромна низина, през която течеше плитка рекичка и която бе покрита цялата с жълтеникава трева. Там в близост до водата Грен видя стадото от огромни зверове , които носеха името тервове. Те пасяха спокойно и разтърсваха от време на време огромните си глави. Животните бяха наистина внушителни, може би над два метра високи на четирите си мощни крака, с големи груби копита. Имаха дебела на вид, сива кожа, която бе сякаш твърде голяма дори за техните тела и на места стоеше нагъната на катове. На обемистите си глави имаха гриви и къси, но остри рога и влажни малки очи. Някои от тях прекъсваха от време на време пашата си, за да се огледат и да подушат въздуха с широките си ноздри. Ловците бяха застанали на около сто и петдесет метра от стадото зад един остров от бодливи храсталаци и дървета и ги гледаха доволни. Вятърът духаше в лицата им в посока обратна на тервовете и те все още не ги бяха надушили.
-Готови ли сте господа? - попита тихо Корнел с тънка усмивка , под острите си мустачки и брада.
Останалите ловци започнаха да кимат и да издават тихи, одобрителни звуци. - Мистър Дък, мисля че виждам една млада женска , която стои по в страни от центъра на стадото! Виждате ли за кой терв ви говоря?
-Да, сир! Тъй вярно ,сир! - отговори тъмнокожия ловец на леко развален език, силно развълнуван.
- Добре! Набелязваме нея ! Всички след мен и мистър Дък! Хайде! - рече тихо Корнел и пришпори коня си след другия ловец , който бе вече тръгнал бързо напред.
Грен поведе бързо и своя кон след тях, с насочено напред копие в ръката. На около стотина метра от стадото, те бяха забелязани от зверовете, които започнаха да мучат уплашено и да се събират по-близко един до друг, за да избягат през полето. Щом разбраха, че няма защо повече да се опитват да са тихи, ловците викнаха свирепо и много силно в един глас. Женският терв, който бяха решили да убият, бе доста по в страни от останалите и ги забеляза малко по-късно. Животното тръгна да бяга уплашено след останалите зверове , но вече беше късно за него. Дък се приближи на около десет метра от паникьосаната, млада женска и хвърли копието си по нея. Тежкото оръжие направи малка дъга във въздуха и се заби дълбоко отстрани , в горната част на предния й хълбок. Животното измуча от болка и отчаяние. Останалите ловци отзад направиха същото , като един от тях пропусна изстрела на копието си, но три други остриета пробиха дебелата кожата на огромното животно , което бягаше все по-бавно и по-бавно напред в желанието си да се спаси и оцелее. Грен се прицели добре и хвърли и своето копие с голяма сила , към врата на женския терв. Той улучи точно , и както се бе надявал, явно засегна важна артерия в тялото на жертвата си. Не искаше животното да се мъчи повече и видя как то подгъна предните си крака и се строполи тежко на земята , мъртво. Останалите ловци започнаха да викат тържествено и да потупват Грен силно по рамото, явно впечатлени от точния му изстрел. Мъжете скочиха на земята готови да разфасоват бързо трупа на терва и да вземат месото и кожата му, когато Грен забеляза нещо странно , все още на своя кон. Един огромен мъжки терв бе изостанал от останалото стадо, което бягаше в посока юг , възможно най-далече, на безопасно разстояние от ездачите. Огромният звяр гледаше към тях , пръхтеше разярено и ровеше с огромните си копита в земята. Избрания воин подвикна на останалите:
-Господа! Погледнете онзи терв! Какво прави? Защо не бяга с другите?
Дък обърна глава вече с нож в ръката над трупа на женската. После се усмихна доволно и каза високо на останалите:
-Предизвиква ни! Това сигурно е мъжкият терв , алфа и водач на стадото! Предизвиква ни, за да отмъсти за приятелката си! Дък приема , Дък приема! - рече тъмнокожият ловец , който не сваляше поглед от огромния звяр. Мъжът бързо яхна своят кон отново и грабна едно копие.
-Недей!- рече му Грен спокойно.- Един е достатъчен ! Месото и кожите ще ни стигнат и ще останат дори!
После погледна към Корнел, който също гледаше леко тревожно към приятеля си и обратно към огромния терв.
-Дъки... остави го, хайде... - рече комадирът на своя човек.
- Не, мистър! Това ще е срам за мене! Вие знаете добре това! -отвърна тъмнокожият със сериозен поглед и непоклатимост в гласа.
-Добре,добре! Внимавай, чуваш ли ! Гледай да не пострадаш! - рече му командирът притеснен.
Дък не чака и миг повече и пришпори конят си с насочено напред копие и подвикна няколко пъти яростно. Тервът алфа измуча и се засили напред, разярен и побеснял до лудост. Ездачът и огромното животно се приближаваха бързо един към друг в галоп и в миг смелия ловец дръпна юздите на коня си и сви рязко в дясно за да избегне острите рога на звяра пред него, като в същия момент хвърли копието си силно напред . Оръжието се заби в гърбът на животното , но под лош ъгъл и не влезе никак дълбоко, забеляза Грен. Раната само разяри още повече вече побеснелия терв, който погна ездачът с наведена глава, готов да го настигне и прониже с рогата си. Дък извади своят меч от ножницата си и пришпори конят си. Тервът обаче беше учудващо бърз в яростта си и започна бавно да го настига.
-По дяволите! - викна Грен и пришпори животното си, от което не бе слизал, с копие в ръката.
Докато препускаше напред той видя, как огромният звяр настигна Дък и заби рогата си в корема на горкия му кон. Той изцвили от болка и двамата с ловеца паднаха на земята и се претърколиха няколко пъти. Тервът се нахвърли върху тях, като се опитваше да ги намушка с острите си рога и да ги смаже с копитата си. Избраният войн приближаваше бързо.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - ревна Грен към животното. - С мен ! Ела се бий с мен!
Алфата на стадото, чак сега забеляза другият ездач и освирепял се засили напред към него. Грен реши да опита нещо опасно, защото не искаше да рискува живота на коня си. Той спря и скочи от седлото, шибна силно хълбока на жребеца си с ръка, за да го накара да се махне настрани и стисна яко копието си с две ръце. Тервът се бе засилил със зверска сила , а приятелите му при трупа на женската, вече тичаха към него и крещяха уплашено. В последния момент, Грен заби оръжието си в предната част на гърдите на огромния звяр и светкавично се извъртя и дръпна в страни. Мъжкият алфа, смъртоносно ранен, нададе продължителен мучащ рев и се сгромоляса на земята , дишащ трудно и шумно. Грен се приближи до умиращото животно, с изваден меч в ръката си и промълви тихо, докато го гледаше в голямото, кървясъло око:
“ Прости ми, приятелю! “ , след което заби с голяма сила мечът си в сърцето му, през дебелата кожа и огромни ребра .
© Станимир Станев Todos los derechos reservados